Мнозина считат градския туризъм за клише. Особено столиците и особено европейските. Така де, какво му е приключенското на това да кацнеш право в урбанизацията, където всичко е уредено и (при известни условия) безопасно? Лично аз не разделям туризма от „пътешествията“, както е модерно напоследък. Убедена съм, че човек навсякъде може да намери нещо, което да го радва, стига да е с подходящата нагласа. И така, ето ви европейският Север. Преди време бях по работа в Хелзинки, напоследък се разходих из Стокхолм и Копенхаген. Дойде време и за Осло.
На едно от челните места в Топ-класациите на забележителностите в норвежката столица неизменно се появява скулптурният парк „Вигеланд“. Носи името на автора на огромния брой каменни и бронзови статуи и барелефи, отнели близо 40 години от живота му. Авторът е Густав Вигеланд, а животът и творчеството му са се случили в първата половина на 20ти век. Паркът е много приятно място в топлия сезон, когато всичко е зелено, а ако човек реши да изследва детайлно скулптурните композици, може да си откара там доста време.
В Топ-класациите на Осло има и няколко специални музея, които тук ще маркирам накратко, тъй като смятам да им посветя собствени статии. Норвегия много се гордее с господин художника Едвард Мунк, който също като господин Вигеланд е бил изключително продуктивен в артистичната си кариера. Неговите творби могат да се видят в музея „Мунк“ и в Националния музей, който би било по-правилно да се нарече Национална галерия. Входът му е буквално скрит зад Нобеловия център и изглежда съвсем незабележителен, ако не се загледате в подробностите.
Една такава подробност е малкото ресторантче, сгушено под затревен навес и с маси и столове, сами по себе си произведения на изкуството. Музеят „Мунк“ пък трябвало да прилича на гръцката буква Ламбда, но аз лично не разбрах от коя посока. На долната снимка ще го намерите в компанията на Виенското колело на Осло, малко късче от фиорда и по-голямо от покрива на Операта, по който всички туристи не пропускат да се разходят. Не знам как е през зимата този покрив, сигурно предлагат шейни или поне найлони за спускане.
От другата страна на „Мунк“ е пълно с още селфи-спотове, като така нареченият Бар-код – група тесни и високи блокове (недостатъчно високи, за да се нарекат небостъргачи) със съвременен дизайн и свързаният с тях мост „Акробат“. Междублоковите пространства предлагат леко футуристичен полъх, а фиордовите брегове са оформени като дървени скари-стъпала към водата. На мен най-много ми хареса как са вградили океана между някои от сградите, почти като частен басейн.
Преходът от модерна урбанизация към историческа пищност става неусетно. Изведнъж се появяват сгради като Театъра, Парламента и самият Кралски дворец. Ако трябва да сме честни, норвежкият Кралски дворец е доста скромен на фона на повечето свои европейски събратя. Отделен е от околната столичност чрез парк, който е по-малък от повечето други градски паркове, а пространството пред входа е празно, с един-единствен самотен конник на пиедестал. Може тази простота да е търсен ефект, но определено е изненадваща.
За сметка на това други градски зони на Осло са по-пълни, отколкото бихте очаквали. В почти всички градски градинки текат някакви шумни събития, районът около Общината е пълен с народ. Забравете за улично паркиране в центъра. Ако мръднете встрани от най-вътрешната част на фиорда, откъдето тръгват повечето корабни турове по крайбрежието, ще установите, че вече ви е трудно да виждате водата. Океанът е практически скрит под стотици и дори хиляди лодки, които нямам представа как влизат и излизат от този гигантски „паркинг“.
Това е гледката, когато тръгнете към полуостров Бигде за среща с няколко други от Топ-атракциите на Осло. Сред тях е Националният фолк-музей на открито, който представя исторически къщи, стопански постройки и други сгради от различни райони на страната, плюс изключителна дървена църква. В по-големите сгради са подредени етнографски експозиции с предмети от интериора и бита, облекла, занаяти и т.н. Съвсем логично преобладаващият строителен материал е дърво, а повечето плевни и обори приличат досущ на къщички на Баба Яга, на крачета.
На същия полуостров се намира и групата на свързаните с океана музеи – „Фрам“, „Кон-тики“ и Морският. Първите два са специализирани, посветени съответно на полярните изследвания и на експедициите на Тур Хейердал. Ако разполагате с повече време, може да си изкарате цял ден само в тях, обикаляйки корабите и симулаторите във „Фрам“ или гледайки оригиналните видео-записи от плаванията на господин Хейердал. Дори да не сте любители на морските пътешествия, пак ще ви хареса.
На финала предлагам да хвърлим едно око на крепостта Акершус (със същия успех може да е и Акерсхус), която е единственото, останало от по-старата история на Осло и по-точно от 14 век. Малко дебели зидове, тераси, украсени с оръдия, чудесни гледки към фиорда и най-вече дълго работно време и безплатен вход. През май крепостта е сцена на голям средновековен фестивал, който за съжаление отваря в 12 на обяд, затваря в 6 вечерта и никак не е безплатен.
Очаквайте следващи истории от Осло.
Оставете коментар