Гьобеклитепе и по-малките му братя

Тръгнах за Гьобеклитепе през 2022-ра с голямата кошница. Имам предвид – обект на ЮНЕСКО, филми снимани там, сума ти статии изписани за мистични енергии и извънземни, и т.н. В най-скромния вариант – праисторическо наследство на 12000 години, ако изобщо можем да си представим колко време е това. И не само този обект, цялата област около южния турски мегаполис Шанлъурфа е осеяна с подобни жилищни могили, известни под името „Таш тепелер“ (Taş Tepeler). По-точно са 12 броя, в които текат археологически разкопки, плюс данни за поне още няколко.

Както се вижда, дори не всички са отбелязани на картата. Но да започнем с големия батко, Гьобеклитепе. Посещението е организирано много грамотно. Ако пристигнете с кола в началото на работното време, можете да успеете да паркирате до самия вход за комплекса; по-късно се появява местната Жандарма, която започва да спира личните автомобили на по-далечните паркинги; явяват се и шатъл-бусове, които да ви откарат до Посетителския център. В пикови моменти може да се наложи да почакате малко.

Или много. Опашката ще ви отведе до входа на Посетителския център и гишето за билети. Оттам се влиза в експозиционната част, разказваща историята на обекта, или поне това, което е станало известно за нея до момента. Когато говорим за толкова отдавнашни събития, особено без писменост, повечето твърдения са обект на допускане. В този смисъл интерпретацията, която правят в Центъра е логична и интересна, но при продължаващите разкопки може да изникнат и нови факти, които да променят сегашните теории.

От Посетителския център на Гьобеклитепе имате още път до основния обект. Казвам „основния обект“, тъй като тепето е всъщност много по-обширно от частта, експонирана за посетители. Разкопки продължават по цялата територия и поетапно се социализират нови участъци. Изборът ви да стигнете до билото е с шатъл-бусчета, които вървят и в двете посоки през целия ден, на принципа „пълни се – тръгва“. Ако обаче сте там в почивен или празничен ден, препоръчвам да изминете разстоянието пеша, стига да не е посред лято и в най-горещата част от денонощието.

Основната част от обекта е разумно организирана, с кръгова скара, обикаляща разкопките отвисоко, и подходящ навес за защита и на археологията, и на посетителите. Първото ви впечатление може да се окаже леко разочароващо, като „Ама само това ли е?!“ или „Как изобщо ще видя нещо от тези тълпи?!“ Не се поддавайте и на двете. Скарата с парапета дава възможност на всеки да получи погледно място, може би с лееко изчакване. А ако обектът ви се види малък за своята световна слава, просто си дайте повече време за разглеждане. Тайната е в подробностите!

Тази част от Гьобеклитепе представлява култов комплекс, съставен от ритуални „кръгове“. Всеки кръг е ограден с концентрични стени от трошен камък, като в тях са вградени изправени монолитни блокове. Предполага се, че всички са били Т-образни, но част от формите са разрушени от изминалите хилядолетия. В средата на кръговете има свободно стоящи монолити с височина около и над 5,5 метра – където са запазени. Тъй като изработката на всеки един кръг е изисквала чутовни усилия, учените допускат, че са фамилни или родови светилища, непосилни за само едно семейство.

Но да се върнем на подробностите. Ако се вгледате внимателно във всяко парче от монолит – стоящо или паднало, ще забележите барелефните украси. Птици, влечуги, насекоми и бозайници от всякакви видове надничат от каменните повърхности. Майсторството на праисторическите скулптори е с променлив характер и не всички форми са категорично разпознаваеми, но дори самото усилие да се произведат тези барелефи е умопомрачително. Всяка промяна на ъгъла, от който наблюдавате, ще ви разкрива нови форми. Не бързайте!

Време е да погледнем и по-малките братя на Гьобеклитепе. Единственият друг обект, отворен за посетители, е Карахантепе, на около 50 километра на изток. Там все още никой не ви търси билет, макар че малкият Посетителски център е напълно оперативен и си има всичко необходимо. Разкопките текат с пълна сила и разкритата част се увеличава постоянно. През 2022 г. се виждаше само един голям кръг и свързаният с него по-малък, съдържащ символа на обекта – човешка глава, изрязана в скалния корниз сякаш с магия.

През 2026 г. на обекта вече са разкрили втори голям ритуален кръг и множество жилища, съдържащи по-малки, „домашни“ монолити. Ако при Гьобеклитепе преобладават зооморфните изображения, на Карахантепе са хомоморфните (изображения на хора). Имайки предвид размерите на тепето, и тук се очакват още много, много разкрития, така че връщането през определени периоди от време ще си струва. В новия голям кръг има удивителна статуя, чието предназначение и смисъл ще се обсъждат сигурно дълги години.

За десерт успяхме да се доберем до един още неотворен за посещения обект – Сайбурч, на запад от Шанлъурфа. Намира се насред едно село и в момента представлява голям навес на нивото на коленете. За да видите какво има отдолу, трябва да заемете поза „гъсеница“ и да пъплите през околния треволяк. За съжаление най-многото, което ще установите е, че определено има връзка между това място и другите тепета, тъй като ще разпознаете каменните кръгове и монолитите по средата, но дотам. Тепърва ще очакваме още много от Таш тепелер!