езеро в Австрия

Като стане дума за тази страна, поне на мен първо ми изникват Виена, Залцбург, опера, Моцарт, валс, шницел и кифли, и чак на второ четене планини. При това знам много добре, че планините са сериозни и пълни с всички присъщи на един такъв обект забележителности, включително чудно красиви езера. Може би защото до скоро не бях им стъпвала. Това лято обаче се случи да ме разходят наоколо, та вече имам опит от първа ръка. До върха на планината не стигнах, полюбувах й се от ниското. Но пък мога да споделя очарованието от това да отидеш на лятно езеро в Австрия.

Пътят първо ни отведе до езерото Траунзее, на което се намира град Гмунден. Страхотни гледки, независимо дали пиеш кафе с кайсиеви сладкиши или се разхождаш по една от най-старите променади, построявани по брега на езеро в Австрия. Водната площ се потребяваше освен чрез съзерцание, и чрез множество малки плавателни съдове, от ветроходни лодки до каяци и сърфове. Ние самите употребихме предимно сладостите по променадата, и като казвам „сладости“, имам предвид в буквалния смисъл. Открихме най-вкусните ръчно правени шоколадови бонбони с различни пълнежи.

Недалеч оттам се намираше друго езеро – Госаузее, което май са няколко езера едно над друго, но до горните се ходи бая време. Ние предприехме обиколен маршрут на долното, който ни възнагради с поглед към един от не чак толкова честите постоянни снежници, малки групи катерачи, висящи като мравки по отвесните скали околовръст, и освежаващ плаж. Нямаше как да не ни освежи, след като температурата на водата беше нещо като 17-18 градуса и повечето туристи, тръгнали на езеро в Австрия, се задоволяваха да гледат отстрани.

Не мога да пропусна Халщадзее с едноименното градче, което е толкова специално, че е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тъй като околните планини са пълни със сол, а солта в исторически план може да бъде по-скъпа от златото, не е чудно, че Халщад прилича повече на тузарски курорт, отколкото на миньорско селище. „Заключен“ е между езерото и стръмния склон, което иде да подскаже, че посещението му е голямо предизвикателство. Ние самите отидохме в края на деня, за да успеем да се класираме за ограничените места в крайградските паркинги.

По това време всичко освен ресторантите беше вече затворено, но дори разходката по тесните улички с накатерилите се една връз друга грамадни пъстри къщи и идеалните места за снимки дадоха достойно обяснение защо това е толкова любима за посещение дестинация. Тъкмо се чудех как се оправят местните, не само с тълпите, но и с необходимостта да съчетаеш опазването на наследството с изискванията на съвременния живот като например да си откараш нещо до дома с автомобил, когато се сетих да попитам Гугъл и той каза, че жителите на Халщад били само 740.

Ще ми се да ви покажа набързо и Бад Ишл, макар че де юре той няма пряка връзка с никое езеро в Австрия. И ако се чудите за името („Бад“), да кажа, че няма и връзка с никакви минерални бани, както бихте могли да допуснете. Има обаче река, и то с толкова бистра вода, че чак е невероятна. Има и солни мини в околията, което предполага наличие на пари, а също и вълшебен лечебен въздух. Нима се учудвате, че при това стечение на обстоятелствата са се появили и бани, и огромно казино, и дори любимата вила на Кайзера?

Вътре във вилата се влиза само с водач, в точно фиксирани часове на туровете. Снимането вътре не е разрешено, така че мога да ви я покажа само отвън. Терминът „вила“ не е чак толкова неподходящ, колкото е за Вилата на Император Адриан край Тиволи в Италия (с площ 80 хектара), но имайте предвид, че говорим за малък летен дворец. А „Кайзерът“ е самият Франц Йосиф I, който понякога е по-известен като съпругът на Императрица Сиси или Елизабет. Мен ако питате, и двамата са били големи чешити.

За Кайзера ще кажа само, че е ставал в 04 сутринта, за да тича из баирите и да стреля по де що види пернато, космато и рогато. По стените на вилата има толкова ловни трофеи, че е чудно как не е ликвидирал собственоръчно цялата популация на дивата коза в страната. А Нейно величество Сиси забранила да бъде фотографирана след като навършила 30 години, защото решила, че вече не е толкова красива, колкото би искала да изглежда. В градините на Кайзеровата вила си направила специален павилион, където прекарвала по-голяма част от времето си. Не мога да я виня, и аз не бих искала да стоя сред безбройните кози рога по стените.