Фаро – южната столица на Португалия

Със своите под 50000 жители, Фаро дори не може да се доближи до десетката на най-големите градове в Португалия, и въпреки това там се намира третото най-важно международно летище на страната след Лисабон и Порто. Цялото южно крайбрежие, известно като районът Алгарв, се „радва“ на свръх-туризъм – което според местните не е било така едно 20 години назад. Основната причина за това мощно туристическо влечение е морето (или океанът? Тука нещата малко се размиват). Аз лично съм със смесени чувства, защото водата се стопля късно, изстива рано, а вълните почти винаги си ги бива.

Но какво друго може да предложи Фаро? Едно от най-посещаваните места в града е Капелата с костите. Тя е част от църквата Nossa Senhora do Carmo, което може да се преведе като „Нашата дама на кармелитите“ или според някои – „Дева Мария на кармелитите“. Според предоставената информация, някъде през 18ти век на живущите във Фаро взели да им се изчерпват гробните места. Поради което покойниците се оставяли в земята колкото да се редуцират до кости и после се превръщали в украса на въпросната Капела. Малко зловеща ми се видя на мен.

Местният музей, поне по време на моята визита, беше беден откъм експозиции, но изключително атрактивно разположен в сградата на стар метох. Точно нещо, което някой би очаквал да види, като се озове на югозападния бряг на Европа. Голям и зелен вътрешен двор, ограден от арковидни колонади в бели и топли пясъчни цветове. Дори само посядването вътре в съзерцание си струва. Разбира се, все ще научите нещичко и за историята на Фаро, пък може да уцелите и някоя интересна временна експозиция.

Въпросният музей се намира в Стария град на Фаро, който е бил ограден от крепостни стени. Днес стените все още стоят някъде по периметъра, заедно с поне две от внушителните порти. Сградите в укрепената част се отличават с известна помпозност, макар че някои от тях не са в добро състояние поради факта, че дълго време са били изоставени. Правят се опити да им се вдъхне нов живот, като например в старата Бирена фабрика, която по прищявка на съдбата не е произвела нито една бира. В наши дни е дом на различни прояви като арт-фестивала „Мармото“, организиран от местна природозащитна организация.

В същата оградена стара част се намира и Катедралата на Фаро, която освен че е красива сграда, има и интересна история. Смята се, че на това място е имало ранно-християнски храм, рециклиран от маврите в джамия по време на тяхната ранно-средновековна държава. През 13ти век християните се завръщат и си вземат църквата, която впоследствие става седалище на ръководни църковни люде. По-интересното е, че в сегашния си вид е възстановена след края на 16ти век, когато господин Ърлът на Есекс ги е дирил незнайно какви в южна Португалия и е нанесъл сериозни вреди. Е, и след едно земетресение от 1755 г.

Още две местенца във Фаро заслужават напълно вниманието на гостите. Едното е Природонаучният център на Алгарв, в който човек може да си прекара доста време в борба с невръстните посетители в до-тийнейджърска възраст, за да се добере до експонатите и да го удари на забавление. Забавлението си го бива, от платформа, имитираща земетресения, до виртуално „гмуркане“ във водите на океана. Допълнени с отворен аквариум, където можете да пипнете морски таралеж, морска звезда или морска краставица. По избор.

Второто местенце е Фаро Стори Спот – нещо като място за разказване на истории за Фаро, с помощта на дигитални технологии. Анимирани разказвачи ви превеждат през любопитни теми от миналото на града и неговите жители, както и от дивия свят на Алгарв. Турът завършва с 3D-мапинг, при който върху масата, на която седите, се проектират вкусотии от местната кухня. И за да не се удавите в собствен сос, така да се каже, на излизане има малко ресторантче, където ви предлагат дегустация.

Като стана дума за местната кухня, тя трябва да се опита. Рибата с картофки винаги е опция, но според мен не бива да се пропускат местните салати като нахут с риба треска или тип руска салата с морски дарове. Бакаляо може да се яде навсякъде из Португалия, но тук го правят по по-различен начин. Да не забравяме и манджата за бедни, която днес се предлага като гарнитура към мръвки – хляб, накиснат във вода и после опържен с аспержи и чушки. А най-добре следвайте носа си, много е вероятно да ви отведе до квартална кръчма, където стопанката готви страшни вкусотии.

А привечер препоръчвам да се запишете на обиколка с лодка, за да търсите делфини с местните морски биолози и в същото време да се насладите на невероятен залез. Първо започва да свети морето. После небето, после облаците. Накрая се получават някакви експлозии от светлина, сякаш пожар гори отвъд хоризонта. И вие се опитвате да направите снимката на живота си през главите на останалите пътници в лодката, докато подскачате по вълните и лицевите ви отвърстия се пълнят с морска пяна. Но пък си струва, нищо, че снимката става малко крива.