Алхамбра

За първи път озаглавявам статия само с името на мястото, за което искам да ви разкажа. Можех да я нарека „Алхамбра единствената“, но това не би било обективно, защото по нещо от великолепието й може да се намери в практически всички градове в Андалусия. Тя е единствена лично за мен, по няколко причини. Романтичните приказки на Уошингтън Ървинг, които четох като дете. Двете седмици, прекарани в Гранада през 2011 г., всеки ден в подножието на медно-златистите кули. Очарованието на ранно-средновековната арабска култура, олицетворявано от Ал-Андалус. Мога да продължавам.

Самата Алхамбра не е ранно-средновековна. Напротив, тя е последната крепост на мавританската власт на Иберийския полуостров, преди Испанската корона да завземе териториите на царство Гранада в края на 15ти век. По-ранно укрепление е съществувало на тази стратегическа височина още от 9ти век, но сегашният замък е построен от династията на Назиридите, основана през 13ти век от Мухамад I ибн Наср. Той решава да премести Алказаба-та на Гранада (укрепената централна градска част) от отсрещния хълм, оставяйки великолепно наследство за поколенията.

Алхамбра символизира златния залез на едно 8-вековно арабско управление в югозападния ъгъл на Европа. Както ми обърнаха внимание испанските ми колеги през 2011 г., трябва да минат още 3 века, за да може Испания да се похвали, че е владяла тези земи поне колкото Ал Андалус. Междувременно всички ние имаме възможността да се порадваме на чудесното мавританско наследство, оцеляло до наши дни. Дали именно Назиридите са авторите на най-доброто от него, всеки ще прецени сам за себе си.

Името на Алхамбра означава „Червеният замък“, макар че всъщност не е един замък, а няколко, в комплект с множество градини и разни други работи, дори църква. Нали не очаквате Техни Величества испанските монарси да са запазили столицата на арабските си предшественици непокътната, просто защото много им се харесва. Тоест тя вероятно им Е харесвала, но са се постарали да рециклират каквото могат. Ако например влезете в комплекса през Портата на справедливостта, ще попаднете точно на такава креация.

Това е Замъкът на Карлос V, който през 1526 дошъл на меден месец с младата си булка Изабела Португалска и така се впечатлил, че просто не могъл да се удържи да не почне да строи и той. Днес тук се помещават музеите на Алхамбра, необяснимо неработещи в понеделниците (при условие, че всичко друго работи). Откъм едната му страна се отива към Алказаба-та – вътрешното укрепление или последната линия на защита, която се състои от дебели стени, много кули и малко казарми. В кулите не се влиза, днес служат само като постаменти за великолепни снимки.

До входа на цитаделата е и входът към перлата на комплекса – Замъкът на Назиридите. Той именно е есенцията на мавританското наследство, въпреки че средновековните монарси са се изказали и в него. Мебелите отдавна ги няма, но и така палатът е една приказка от камък, дърво и фаянс. Тук-там прорязана от вътрешни градини с портокалови дръвчета и езерца. Човек почти може да си представи принцесите от приказките на Ървинг седнали на вътрешните балкони с филигранни прозорци да съзерцават фонтаните в мисли за своите принцове.

Интериорът на Назиридския замък е наситен с толкова много детайли, че може да доведе до задръстване на сетивата. Под краката се стелят подове от декоративни глинени тухлички, между които надничат малки фаянсови медальони с фантастични птици. Стените са облицовани с яркоцветни лъскави фаянсови плочки, образуващи безкрайни геометрични мотиви. Над тях калиграфски каменописи споделят мъдри мисли от Корана. Сводестите арки са обточени с изящно изваяни украси, а по дървените тавани греят резбовани слънца и цветя.

След излизане от Замъка на Назиридите, разходката из Алхамбра продължава през старата Медина, укрепеният централен квартал на средновековния град. Там ни очакват части от други замъци, за мен непреводими на български език като например Palace of the Partal (Замъкът на портика?). Кула, наречена Кулата на дамите, галерия с арковидни портици и красиво малко езеро са единствените запазени елементи от този най-стар замък в комплекса, построен по времето на Мухамад III Наср някъде в началото на 14ти век.

Освен останки от стари замъци, Медината в наши дни съдържа и някои по-късни сгради като Манастирът „Сан Франциско“, както и много, много градини. Поради което препоръчаното време за посещение е именно пролетта, когато всичко е нацъфтяло, но още не е изгоряло от летните жеги. Излизайки от укрепения комплекс покрай „Кулата в края на улицата“, вече сме в следващите градини – на Замъка Хенералифе, оборудвани със собствен амфитеатър и чудесни гледки към кулите и крепостните стени на Алхамбра.

Последната спирка преди тръгване е самият Замък Хенералифе, построен от същите Назириди като почивна база. За мен е трудно да разбера защо владетелите са имали нужда от отделно място за отдих при положение, че ежедневният замък е също снабден с градини, фонтани, беседки и т.н., точно както и Хенералифе-то. Още повече, че въпросното Хенералифе е буквално долепено до градските стени, не е като да речеш, вила на морето. Но какво да кажем, искал им се втори замък за релакс, построили си. Дай боже всекиму.