„Маркиза“ на Добрич-ки

Ако си мислите, че „маркиза“ е съпругата на господин маркиз, трябва да ви кажа, че сте в много голяма грешка! По същия начин, по който незнайно защо всички извън Добрич погрешно смятат, че „кавърма“ е там някаква бърканица с месо. Нищо подобно! Всеки средно-статистически добричлия ще ви каже, че туй е баница с мляко и точка по въпроса. Обаче до „маркизата“ ще стигнем след малко, аз всъщност искам да ви покажа Стария град на Ксанти, Северна Гърция. Връзката с Добрич не е очевидна, обаче я има, ще видите. Като начало, Старият град на Ксанти е много приятно място, но препоръчвам да не се посещава – както направих аз – рано сабахлен, особено ако сте прекарали нощта в компанията на Последния Комар за Сезона и следователно очите ви сега се затварят точно както е показано на горната снимка. Второ, сенките са такива, че направо нищо не може да се снима нормално, показвам:

Тази чудесна къщичка иначе, съобщава ми табелка, била „имението“ на, момент да го прочета – Kougioumtzoglou-Kaloudi, ъмммм Кугиумцоглу-Калуди? Построена през 1877 г. от търговеца на тютюн Василиос Куг…оглу с декорации както вътре, така и отвън. Много красива къща всъщност; въпреки лошата снимка. Друга много впечатляваща сграда е Фолклорният и исторически музей на Ксанти, който разбира се е затворен рано сутринта, но можете да го посетите в работното му време. Транспарант върху сградата ни съобщава, че вътре можем да видим чудесни дърворезби, стенописи и тавано-писи, както и демонстрация на градския живот в района в началото на 20ти век. Отвън също си струва:

Като цяло в Стария град има много красиви сгради, в смесени стилове и в различна степен на поддръжка. Можем да видим къщи, които са стегнати за нов живот и съответно модернизирани, както и такива, които са очевидно забравени от своите собственици, или пък нямат / имат твърде много собственици. Цветността е винаги въпрос на личен избор, но на мен лично ми харесва многообразието от цветове в Ксанти.

И накрая, в самия край на разходката, ето я и нея – нещо, което не съм виждала от детството си, но беше напълно обичайно за всяка къща в Добрич, когато бях малка. Остъклена площадка пред входната врата на къщата, до която се стига по стълбище. С други думи – Маркиза. Нямам абсолютно никаква идея защо съоръжението е наречено така, обаче си беше местен феномен. С подмяната на къщите с кооперации маркизите в Добрич изчезнаха, обаче ето на, трябваше да отида до Ксанти да си намеря една. Споделям я с вас с най-голяма радост –

За още виртуални разходки из Гърция, можете да видите статиите ми за Солун и Крит.