Какво било имало в Солун

Лично аз съм ходила в Солун поне десетина пъти, без да броим тичането до летището, което често предлага в пъти по-добри цени от Софийското. Посрещали са ме местни жители, развеждали са ме колеги и приятели, които уж познават града. Мисля си аз, няма какви изненади вече да ми предложи едно пътуване до Солун. Да, ама не! Като начало се оказва, че освен прословутата Бяла кула на крайморската алея има още много крепостни останки, пръснати къде ли не из града. Включително още една цяла и непокътната грамадна кръгла кула (снимката горе), от която се виждат на длан целия град и пристанището, макар за съжаление самата тя да е затворена. Части от стени, порти и сгради се явяват на най-неочаквани места, а ако последвате табелките, водещи към „Ептапиргио“, можете да го срещнете и като „Едикуле“ в Гугъл, ще намерите една доста голяма крепостна секция, в която се мъдри по-късно построен затвор. В момента и този обект не работи истински и се влиза само донякъде, поради липса на персонал, както ни обясни една иначе много любезна и усмихната служителка.

От крепостта можете да се спуснете право надолу по склона и ще намерите внушителната църква „Свети Димитър Солунски“, посветена на светеца-покровител на града. Архитектурата й е много интересна и нетипична както отвън, така и отвътре. Построена е на мястото на стара римска баня и е била няколко пъти унищожавана и възстановявана. За съжаление не успяхме да влезем в криптата – мястото на мъченичеството на Свети Димитър, тъй като се оказа, че е затворила в 3 ч. следобед по зимното си работно време.

Грамадна изненада в моето пътуване до Солун по всички стандарти е т.нар. Ротонда, или гръцкият вариант на Римския Пантеон. Кръгла постройка, каменна, големичка, находяща се в пресечка на баш главната пътна артерия на града – Егнатия. С две думи, пред очите на всички. Обаче дори не се споменава в Trip Advisor, а и е толкова заобиколена от симпатичните гръцки бели блокчета с тераси с тенти, че я виждаш буквално като се изправиш пред нея. При това в някакъв момент отстрани е добавено минаре, което също би трябвало да увеличи видимостта. Входът е само 3 Евро, а посетителите се броят на пръсти. Бяхме ние и три френски баби.

Препоръчвам първо да се разходите отвън, около Ротондата. До минарето има симпатична много-чучурна чешма, сега неработеща, за която предполагам, че се е ползвала от мюсюлманите-богомолци за традиционното измиване преди молитва. От едната страна има разкопки на по-стари културни слоеве, свързани или не със самия храм. А отзад се вижда как в някакъв момент очевидно се е наложило постройката да бъде подпряна с допълнителни стени, макар че аз лично не разбрах защо и в тях трябва да има арки. Ето ги на долната снимка, заедно с други интересни исторически останки, които трябва да са или най-голямата саксия, която съм виждала, или саркофаг на някой, висок поне 3 метра, или странна вана (корито на чешма? част от фонтан?) – обаче пък защо вътре има колони, никак не мога да разбера.

След външната обиколка влезте и вътре в Ротондата. Приликите с Римския Пантеон продължават. В кръглата форма има ниши, които явно са служели за статуите на боговете, когато още е царял поли-теизъм. Както и в Рим, в някакъв момент храмът става моно-теистичен – превръща се в християнска църква, а ако съдим по минарето отвън, е имал и ислямски период. Пак като в Рим, явно на върха на купола е имало „окулус“ или кръгъл отвор, който сега е зазидан, обаче точно под него на пода се вижда типичната отточна шахта за дъждовна вода. Вътрешната украса, която за огромно мое съжаление е само частично запазена, вече е съвсем различна от Римския Пантеон. Това са си типични византийски мозайки, в типичното златно, медено, синьо и зелено.

Следва Археологическият музей на Солун, който за разлика от Ротондата съм виждала няколко пъти, обаче пък те винаги имат нещо ново, с което успяват да ме изненадат. Само да ви предупредя – ако сте с неудобни обувки и се надявате дадете почивка на краката си като се разходите по приятните гладки мраморни подове по чорапи, ще бъдете горчиво разочаровани. Почти веднага пристига някоя от симпатичните млади дами и ви казва с извинителна усмивка, че така не е разрешено и трябва да се обуете. Уви! Но въпреки подбитите пети, за мен този музей си струва отвсякъде. Има олимпийски медали и златни лаврови венци; изключителни по своето майсторство ювелирни произведения; стъклени шишенца за парфюми в различни форми и цветове, включително с форма на птички; погребални урни от глина и бронз – някои обикновени, други със сложна украса; най-старият намерен гръцки папирус, включен в списъците на ЮНЕСКО като първата гръцка книга и какво ли още не.

И когато вече наистина не си усещате краката, предлагам да си изберете някое от безбройните малки кафенета покрай морето или Егнатия, по възможност с гръцки сладкиш пред себе си, толкова сладък, че ти изтръпват зъбите, и да му ударите едно бяло фрапе или капучино по желание. Разбира се, можете да се изпънете и на някоя от пейките по крайбрежната алея и да позяпате морето, слънцето, корабите и човешко-кучешкия поток, който тук никога не спира. Аз лично си избрах кафене, от което да си погледам Арката на Галерий. Още едно от удивителните ми открития в уж познатия Солун. Триумфална арка, построена през 298 година в чест на победата на император Галерий над някакво си Сасанидско царство. И така вече 17 века…

Надявам се успях да ви убедя, че едно пътуване до Солун винаги си струва. А ако си падате по музеи и по Гърция, можете да хвърлите едно око на статията ми за музеите в Ханя.