Дядо едно време казваше, че бой върху бой не било добро, ама ядене върху ядене нямало проблем. Аз бих добавила, и празник върху празник! Преди седмица ядохме вкусни кестени в Подгорието на Беласица, този уикенд не се посвенихме да направим същото в близкото село Брежани. Там се проведе 10ия Празник на брежанския кестен. Местните хора бяха единодушни, че като техния кестен нема, и той е по-едър и по-вкусен от беласишкия. Нямам никакво намерение да влизам в този спор, оставям нещата на личния вкус на всеки!

Брежански кестениИ брежански баници

Естествено, предлагаха се не само кестени, но и други вкусотии. Виждате ли например ето тази вита питчица с празец и сиренце? Туй ще да е последен поглед към нея, понеже отдавна я няма вече, хапнах си я като стой та гледай! В синхрон с новобългарската традиция, един Празник на брежанския кестен не може без сцена, където се изявяваха фолклорни изпълнители от целия район, за обща радост на местните хора и на гостите:

Празник на брежанския кестен не може без танциБрежанско-празнични хора и ръченици

Тук може би трябва да си призная, че притежавам един такъв особен вид алчност. Все искам още и още – да отида донякъде, да видя, да пипна, да участвам, да похапна… Та ето сега на 19ти октомври, същата тази събота, бях поканена не на един, а на два празника – в Брежани и в Гоце Делчев. Как сега да пропусне човек! Подплатени с кестени и питка с праз, и врътнали едно-две хорца, мятаме се ние на автомобила и газ по долината на Места. Това, последното, обичайно е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, понеже винаги има някой симпатичен дядо в старо опелче или жигулка, който стиска волана с 60 км/час, сякаш животът му зависи от това. Не знам, може би всички ще станем така, ако изобщо доживеем до дядовска възраст…

И празник на традицията в Гоце ДелчевПразник на местната инициатива в Гоце Делчев

В градския парк на Гоце Делчев, когато се добрахме дотам, се провеждаше Празник на местната инициатива, чиято идея е да припомни за едновремешния традиционен есенен Неврокопски панаир. Производители на храни, напитки и изобщо всякакви местни продукти от Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово бяха опънали шатри насред все още зеления парк и демонстрираха изобилието на този южен български край. За възможността да си врътнеш собствена вазичка или каквото там се получи на грънчарското колело дори имаше опашка. А пък на мен, може би понеже вече се бях напълнила с храна и очите ми, дето се вика, не бяха по-големи от стомаха, особено ми се понравиха гостенчетата от съседните Сърбия и Румъния, които се представиха на откритата сцена с цялата сърцатост, на която бяха способни. Това е от мен; понеже беше двоен празник, ви слагам от всичко по две снимки –

Танцова програма на Празника на Местната иницативаГост-танцьори от Румъния на праник в Гоце Делчев