Кестени и още нещо

Осмият ежегоден Фестивал на кестена в Беласица се проведе както винаги през втория уикенд на месец октомври в село Коларово, където се намира и Дирекцията на Природен парк „Беласица“. Паркът е основен организатор на празника и как да бъде другояче, като именно ядливият кестен е негов символ и главна причина за обявяването на защитена територия на това място. Фестивалът стартира като празник на връзката между планината и нейните хора, но днес тази връзка се споделя от все повече и повече посетители, включително от съседните Северна Македония и Гърция, които също притежават късчета от Беласица (единствената наша „тристранна“ планина) и също я обичат. Тази година празникът стартира с „отворени врати“ в обектите на Исторически музей – Петрич: Самуилова крепост, къщата на баба Ванга и самият музей в Петрич, и древният град Хераклея синтика в кратера Кожух (Рупите):

Въпреки огромният централен площад и грамадния булевтерион, които бяха разкрити през последните години, има още много скрито от Хераклея синтика, например целият хълм зад мен. Всички ние, любителите на древната история, тръпнем в очакване да видим още. Къмто обяд на площада в Коларово бяха отворени щандовете на осемте Подгорски села (от подножието на Беласица): Коларово, Самуилово, Яворница, Скрът, Ключ, Габрене, Камена и едноименната Беласица, както и на техни приятели като клуб „Млад планинар“ от Петрич, местни производители на мед, къщи за гости и пр. Препоръчително е на въпросния Фестивал на кестена в Беласица да се ходи гладен, защото иначе преяждането е в кърпа вързано.

Ето например, тук горе ясно се вижда съчетанието между традиционни домашни произведения, като руло с мармалад, баклава и солени кифлички, с по-нетрадиционни работи като панирани кестени и (?) кекс с ракия. Разбира се кестените са във фокуса на всичко заедно с кестеновия мед, който притежава много специфичен вкус, леко нагарчащ. Но всички другия местни ястия също заслужават внимание. На мен лично ми е любим т.нар. Краищник, не зная защо се нарича така, не е като да се състои от краищници:

Мощното ядене се съпровожда от фолклорна програма, изнесена от читалищните самодейци от всички Подгорски села, както и части от публиката, които не се удържат и току се впускат във вихрени танци по площада. Преди време правихме и експеримента „Оро на дворо“ – открит урок по народни танци от района на Петрич в двора на Дирекцията на Природния парк, обаче сега танците са до храната, не съм сигурна до колко е разумно… Но ако догодина се чудите какво да правите през втория уикенд на октомври, тука можете да разгледате физиономиите на тази нахранена и натанцувана група, и сами да си направите изводите –

Малко след ежегодния Фестивал на кестена в Беласица, в Югозападна България се провеждат и други подобни празненства.