Гладна кокошка просо сънува

Беше ред да ви разказвам още за Крит и неговите убавини, обаче какво да ви кажа – като го спипа човек някакъв гаден вирус и го върже за малката стаичка вкъщи, и трети ден хрупа солети с чай от шипки, единственото, за което му се мисли въобще, е вкусни манджи! И колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух! Ето такава изобилна и красива, като на снимката горе, показваща произведение на хората от Подгорието (северното подножие) на планината Беласица. Та си викам, аз пак ще си хрупам солетите, но не пречи да си помечтая…

Значи ето тука едни много яки мръвки от ресторант „Лебедово езеро“ в община Ново село, Македония – пардон, Северна, съвсем близо до българската граница. Искам да кажа, ако човек се намира някъде из Югозападна България, е много лесно да скокне и да похапне славно. Ако е в почивен ден обаче, току-виж да не може да си намери места, понеже и на съседа му е дошла същата свежа идея. Обръщам специално внимание на мъненките кебапченца – невероятни са! А бобчето в никакъв случай не бива да се пропуска; тук му викат „тавче-гравче“ и много върви с кебапчинята. Сега, малко го подкарах не поред, но за салата имам да предложа следното:

Така правят салатата „Цезар“ в любимото ми местенце с вкусни манджи – ресторант „Щастливеца“ във Велико Търново. Листната основа не е само маруля, сосът не е само майонеза, крутоните нямат дъх на стара мазнина, месцата не са от „имитиращи“ продукти, а това отгоре не е кашкавал. Всички тези разновидности на „Цезар“ сме яли на разни места. А, плюс маринована сельодка понякога, за разнообразие. Разликите в количествата също са бивали доста интересни. Същото е и със зелето. Никога не си поръчвайте комбинирана салата, съдържаща зеле – ако искате салата от зеле, си вземете салата от зеле. Обаче ако прочетете „зеле, домати, краставици, шунка, маслини, варено яйце….“, това, което можете да очаквате е пълна купа със зеле, на която отгоре има две резенчета домат, 1 маслина и половин варено яйце. Така, предястие:

Харесвам българските, или може би трябва да кажа балкански разядки, понеже за моя радост ми ги предлагат и по съседните държави. Печените чушки и патладжани за мен никога не са грешка. Особена радост носи комбинирането с качествено бяло сиренце – краве, овче или дори козе, както и привнасянето на леки закачки, излизащи извън традицията – например печените млени орехи в патладжанчето. Обикновеното кьопоолу винаги е радост за душата, ако не и за съвременния нервен стомах, с какъвто май всички сме се сподобили. Това предястие получих в ресторант – как пък другояче да се казва – „Национал“ в Хисаря, където най-искрено мога да препоръчам и гергьовското агне. Накрая, за десерт предлагам нещо пък съвсем нетрадиционно:

Това са мидени черупки, в които мидите (не се шегувам, мидите!) са объркани с леко парнати ябълки, стафиди и морков. И малко мед или кафява захар. Това вероятно не може да се срещне никъде другаде, освен в мидената ферма „Дълбока“ край Каварна. Уважавам тяхното старание, желание за постоянен растеж през годините, както и въображението. Единствено имам лека забележка към пържени картофи за 8 лева порцията, но знам ли, може би едното върви редом с другото.  Е, хайде, аз отивам да пия Имодиум и да гледам кулинарни канали за вдъхновение, пък на вас добър апетит, където и да сте!