Една островна морска почивка

Имаше една реклама, която много пасва на моя разказ – „Гърците са го измислили!“ Нямам предвид морето, разбира се, нито пък островите като такива, нито дори конкретният остров Крит, а типичната морска почивка – спокойна, бавна, мързелива и с хубава храна. Дори в морето не се плува там да се замаря човек, ами се плацика с шапка и слънчеви очила, и то като се пристигне след хубаво поспиване и обилна закуска, някъде след 11 предиобяд.

Това последното го говоря от общия си опит относно морска почивка в Гърция, понеже на Крит в края на септември гърци почти не видях на плажа. Бяхме плътно заобиколени от чужденци, като включвам и нас си – двойки или малки групи от двойки, от които максимум 20% да са били на възраст 20 и- години, а останалите бяха твърдо Трета възраст. Казвам го с цялото „Евала“, на което съм способна; мога само да се надявам и аз да стигна дотам някой ден и да си ма’ам пенсионираните гащи по плажове и екскурзии, вместо да дундуркам внуци, за да могат родителите им да си ма’ат гащите вместо мен.

Типично по островному, Крит има много красиви плажове. Този на най-горната снимка е Малката Фаласарна, а ето тук е лагуната Елафониси. Много интересно място, досега не бях попадала на такова – огромни плитки басейни с кристална вода, която стига максимум до кръста. Ептен не предразполага към плуване, всички просто газят из водата напред-назад. Като казвам „всички“, имам предвид огромни множества от хора. На дата 20 септември според мен освен нас там имаше поне едно 700-800 човека, като поне половината бяха групи, дошли с 50-местни автобуси (мисля, че от целия остров оранизират еднодневни екскурзии до лагуната). Добре че мястото е просторно, защото иначе щеше да твърде неприятно за посещение. Голяма част от хората дори не се къпеха истински, ами обикаляха наоколо да си правят снимки. Е, и ние решихме да не се излагаме –

Държа тук да подчертая необходимостта от добро планиране и изобщо сериозен подход към само-заснемането. Не трябва човек да се отнася аматьорската като нас; най-малкото е необходимо първо да се огледа дали в кадъра му не се е настанил италианец по потник в мъжествена поза. Нейсе.

Пътят до лагуната отвсякъде минава през планини и е супер крив и бавен, така че хората са си заслужили да не влизат във водата изобщо, ако не искат (съседите ни по чадър не си намокриха дори краката, каква е тая морска почивка!) или пък да се тикат в кадрите на други хора. Разбира се, понеже е остров, Крит  се радва на засилено внимание откъм ветрове, а времето се сменя много бързо – лягаш си на звезди и обещание за слънце на другия ден, а ставаш на вятър 34 м/сек и вълни по 3 метра.

Какво правиш тогава, ще ви разкажа при следващата ни среща, както казваше едно време Педя човек – лакът брада. А пък аз междувременно, бидейки професионален турист все пак, искам да споделя някои работи относно една морска почивка в Гърция и особено гръцката услуга – туристическа и друга. Хубави работи! От оставянето на личното ни возило на паркинг при летището в Солун със закъснение от наша страна, светкавичния трансфер до самолета, посрещането на летището в Крит от малък местен доставчик на автомобили под наем в 10.30 вечерта и откарване до въпросния автомобил, безпроблемното настаняване в хотелчето към полунощ – как пък всичко работеше с усмивка и без проблем!

Най-голямото ми оплакване (а пък аз съм доста критична мога да кажа) на Крит е свързано с необходимостта да пътуваш 130 километра за 2 часа и половина, но това е по вина на същата тая Трета възраст, която вече не може да вдига повече от 60 км/час. Ама какво да се прави – да даде Господ да доживеем и ние дотам, сигурно и ние ще сме такива. За гръцката кухня мисля, че не е нужно да пиша дитирамби, само ще покажа набързо: