Ираклион – когато няма плаж на острова

Обещах да разкажа какво се прави на един остров като Крит, когато не става за плаж. Единият вариант е човек да седи и да си окайва съдбата, понеже и един прахосан ден от общо петте отделени за последния плаж за годината, си е чиста загуба. Обаче може и да се метне на колата и да се разходи до „столицата“ на острова, Ираклион или Хераклион, по-известен в миналото като Кандиа (при венецианците) и Кандийе (при османските турци). Така като го казвам, звучи стегнато и лесно за организиране, обаче трябва да се има предвид, че средната скорост на пътуване по северната островна артерия е 60 км/час и е пълно с трафик-камери. Както знаем, упорството все пак се възнаграждава, така че приблизитено 2.30 до 3 часа след тръгване от северозападната точка на острова, пред пътуващия се открива горната гледка. Ираклион в цялата си (почти) дължина.

Днес Ираклион има доста италиански вид, или поне в централната си част; по-новите квартали са си типично гръцки с ниските бели блокчета и къщури, и много зеленина. На горната снимка е най-известната сграда от венецианското архитектурно наследство, която е била строена, събаряна, пак строена, а в момента дори не разбрах с какво предназначение е. Съдейки по знамената, ще да е нещо обществено. Снимката илюстрира и какво да  очаква човек от другите хора, когато времето не става за плаж. А именно, да са взели същото решение като него и да се скупчат едновременно в Ираклион. Следващият въпрос е, като обходим венецианските улички, с какво друго да си запълним времето. В момента не говоря за близкия Кносос, тъй като ще му посветя отделна статийка. Та, ето:

Пиенето на фрапе е необходимо не само защото е вкусно и много приятно, ако се прави на някое от многобройните малки сладурски площадчета. Най-вече е нужно за размисъл, като какво да прави човек, когато лелките-продавачки в Кносос са му продали единичен билет само за обекта, вместо комбиниран за обекта И археологическия музей в града. Понеже комбинираният струва 16 Евро, а поотделно са 15 Евро за Кносос и още цели 10 (вместо 1!) за музея. Е сега, да ги жертва ли човек тея 9 Евро, или не… Мъчна работа. Аз лично си пийнах фрапето и реших да ида да разгледам крепостта Кулес, което значело „Крепост на морето“ – почти като навика на някои мои близки да кръщават всички котки „Писе“.

Вътре има интересни колекции от грънци и гюллета – е, и самата крепост не е лоша. Венецианска е, разбира се, а входът беше нещо като успокоителните 2 Евро. Подозирам, че в летните горещини хората се крият вътре на хладно с най-голямо удоволствие; в нашия случай се крихме от вятъра. Най-много ни хареса всъщност покривната „тераса“, от която се откриват гледки във всички посоки: към града, към пристанището, към открито море. В последната посока вълните бяха толкова силни, че желанието за снимки от ръба се комбинираше неизменно с лек освежителен морски душ. На мен ми допадна погледът, в който се вижда как от едната страна на вълнолома вълните имат „зайчета“, докато от другата в пристанището времето е тихо и спокойно –

Ако искате да видите пък как е плажът на Крит – прочетете тук!