Пренебрегваната Мурсия

Мурсия е седмият по големина град в Испания, с население близо 500 000 души. Въпреки това надписите вътре са само на испански, защото туризмът го заобикаля. Най-близкото летище е в Аликанте на около час път по магистралата, а оттам туристите директно се отправят към Картахена и плажовете на Средиземно море. Имах удоволствието да се озова там по работа и смея да твърдя, че туристите са в голяма грешка. Градът е очарователен и има какво да предложи, въпреки че плажът му e на 40 километра.

Архитектурата на Мурсия е смесица от старо и ново, в няколко различни форми. Усещането за Южна Америка и колониалност се преплита с арабското наследство на Ал-Андалус, сред което се прокрадват многоетажни жилищни блокове. Пространствата помежду им за запълнени с плочести площади и зелени градини. По ъглите надничат чадърите на кафенета и ресторантчета за тапас-и, които рано сутрин пустеят, но в 10 вечерта са пълни с живот. Колоритът е решен в светли тонове: бяло, екрю, слонова кост и пясъчно с медени оттенъци.

С глобалното затопляне площадите стават все по-немилостиви към обитателите през лятото. През последните години цяла Южна Европа страда от екстремни топлинни вълни с температури над 40 градуса по Целзий, при което осигуряването на климатични защитни „острови“ се превръща в приоритет. Местната община се опитва да осъществява някакъв контрол чрез възстановяване на градинки, осигуряване на питейна вода във всички публични сгради, превръщане на музеите в хладни убежища, засенчване на пространствата и поддържане на градските фонтани.

Понеже стана дума за тапас-ериите, бихме могли да споменем местната кухня. Тя е блаженство за очите и небцето, както може да се очаква в Испания. Почти нищо не се случва без участието на хамона, независимо дали го получавате като тънко нарязано мезе, върху препечени хлебчета с много от местното козе сирене, или опържен в крокети. Очаквам скоро да го направят и на десерт, макар че панираните листа от лимоново дърво според мен държат първенството. Във всеки случай бъдете готови за много месо.

Нека сега обърнем внимание на някои от емблематичните места в града. На първо място винаги е Катедралата, разположена на собствен площад, където често се случват градските събития. Можете да си купите билет само за Катедралата или за Катедралата плюс църковния музей, но за кулата с камбанарията трябва да чакате специалните турове с водач. И да имате предвид, че в горещините се прави само по един тур на ден. Постройката е в типичен готически стил, а вътрешната украса съдържа някои наистина впечатляващи образци.

Следващият знаков обект е Кралското казино на Мурсия. Доколкото разбрах, никога не е било казино в общоприетия смисъл на думата. По-скоро е седалището на Обществото на кралското казино на Мурсия, за което нямам идея какво общо има с домовете на хазарта. Обществото е учредено в средата на 19ти век и известно време се е местило из околните сгради, докато накрая се е установило в днешната комбинация от „модернистични и еклектични художествени стилове“. Сградата е специфична и препоръчвам да се разгледа и отвън, и отвътре.

След Казиното можем да се разходим до Санта Клара, което е едновременно бивш мавърски замък, все още действащ метох и един от градските музеи, при това безплатен. Мавърското патио (вътрешният двор) с красиво водно огледало и зеленина в стил Алхамбра се гледа само през стъклото, защото е част от метоха и е забранено за посетители. Можете обаче да се порадвате на старата архитектура и на изложените образци от запазеното материално наследство на Ал-Андалус из района.

Още от това наследство можете да видите в Археологическия музей на Мурсия, също безплатен. В него ще научите за местната праисторическа култура Аргар от ранната Бронзова епоха (2200-1500 г. пр.н.е.), която подобно на другите локализирани култури в Европа от този период е удивителна. Вероятно ще ви впечатлят и образците от пред-римската иберийска култура. Подобно на тракийската при нас, тази култура е имала своя отчетлива физиономия преди да се претопи във врящия казан на Римската империя.

Интересни неща за по-късната история на Мурсия пък ще научите в Градския музей. Например за местните поминъци преди и след Индустриализацията. За бубарството, в полза на което засадили стотина хиляди черничеви дървета. За мащабната консервна индустрия, която вдъхновила множество съпътстващи бизнеси като направа на консервни кутии, бутилки, опаковки и т.н. Или пък за производството на еспадрили, „обувките на бедните“, и други изделия от растението еспарто, което расте щастливо и по много в особената география на района.

Накрая ще хвърлим едно око и на един специализиран музей, посветен на скулптора Франсиско Салсильо от 18ти век. В музея са изложени много от заготовките и моделите за различни скулптури, произвеждани в студиото на майстора, а също и малка църква, чиито параклиси съдържат огромните платформи с религиозни статуи, изнасяни на шествията по време на Семана Санта, Светата седмица преди Великден. Аз лично най-много се впечатлих от миниатюрните, но детайлни скулптурни композиции, пресъздаващи реалния живот.