Разходката беше неочаквана, тъй като намерението ни всъщност беше да се разходим до Фамагуста и древния град Саламис в близост. Пътьом ме зачовърка все пак да звънна на компанията, от която бяхме наели колата, да не би да ни трябва нещо допълнително. Оказа се, че ни трябва съвсем друго средство за транспорт, защото с нает в кипърската част автомобил не може да се влезе в северната част на острова. Ето така се случи обратен завой, и газ към столицата Никозия.
Второто неочаквано нещо в тази разходка беше поведението на Гугъл. Споделяла съм, мисля, своята неувяхваща обич към неговите Карти, без които заплеси като мен са загубени. От време на време обаче той ме сюрпризира като ме загубва наистина. В Турция ми се случва редовно, но не го очаквах в Кипър. Търсенето на паркинг в близост до Стария град на Никозия ни изведе на този иначе много приятен площад, който виждате на горната снимка. Казвам „иначе“, защото в момента високите температури не предполагаха приятни изживявания.
Помолен да ни даде пешеходен маршрут до Кипърския музей, Гугъл уверено ни поведе по главната улица, където старите къщи се гледат насрещно с неугледни блокчета от соц тип. И съвсем неочаквано по средата се появяват горните барачки със синьо-бели тенти, които се оказват границата между южната и северната част на острова. Недоумение, презареждане на Гугъл, чудене да няма два Кипърски музея в Никозия… С две думи, доверихме се на Гугъл и влязохме.
В турската част малко се залутахме по причина, че рязко изключихме мобилните данни, страх лозе пази. Открихме Големия хан (Буюк хан, на най-горната снимка) и още един-два по-малки, огромната стара катедрала, превърната в джамия и понастоящем в ремонт, хамам, пазари и много стари сгради. Някои бяха в изключително добро състояние – най-вече тези, които продължаваха да се ползват. Не успяхме да си преведем точно каква администрация е настанена в нещо, приличащо на стар манастир, но сградата беше поддържана изрядно.
За съжаление видяхме и другата страна, на не-поддържаните сгради и улички на Никозия. Пак благодарение на нашия приятел Гугъл, който след множество „завийте наляво“ и „завийте надясно“ в кучешката жега ни отведе право до стена, увенчана с бодлива тел. В който момент осъзнахме, че трябва да се върнем обратно в самото начало. Наложи се да следваме бодливата тел, която маркираше границата и на места минаваше директно през изоставените сгради. Вгледайте се зад розовия храст.
В крайна сметка намерихме Кипърския музей, който се оказа съвсем близо до паркинга, но в обратна посока. Неведоми са пътищата на Гугъл. Понякога ви показва това, което не сте търсили, но е трябвало да видите. Толкова по въпроса. Музеят е едно малко бижу, или поне изглежда малък като застанете пред фасадата. Вътре се оказа изненадващо продължителен и милостиво снабден с климатици.
Бях поразена от културите, които са се развивали на този малък остров няколко хиляди години преди Новата ера. Искам да кажа, само някакви си 9000 квадратни километра! А и как изобщо са стигнали хора до него, та това не са семена на растения, носени по вятъра. Осведомиха ни, че първите заселници вероятно са дошли от земите на днешна Сирия и Ливан. Сигурно в лодки-еднодръвки, макар че аз не мога да си го представя и това е. Но ето какво са изработили 7500 години пр.н.е.:
А 2000 години пр.н.е. се появиха неща, които искрено ме изумиха. Все пак аз доста се занимавам с музеи, включително професионално, а много от експонатити виждах за първи път. Керамични произведения с форми, украси и предназначения, будещи почуда. И както е традицията в нашата част на света, когато човек трепетно се хвърли към табелката, за да прочете каква е тази чудесия, получава текст от сорта: „Керамични произведения. 2000 години пр.н.е.“ Музеят в Никозия не правеше изключение.
Впечатлиха ни и находките от Светилището в Ая Ирини, Североизточен Кипър. Ползвано от 1200 до 600 г. пр.н.е., в него са намерени общо 2000 оброчни глинени фигурки с различни размери, само две от които са женски. Преди да успея да се ухиля саркастично, прочетох, че светилището било посветено на Бога на войната, та фигурките са на воини, които предполагам са търсили закрилата на божеството. С това ви оставям засега, и ако искате още от Кипър, можете да прочетете статията ми за Пафос.
Оставете коментар