Градчето Мелк се намира на около час и половина път западно от Виена. Запомня се с атрактивната старинна архитектура в няколко смесени стила. Уикипедия твърди, че има само някакви си 5000 жители. Най-голямата атракция е старото абатство Мелк, което изглежда като да може да ги побере всичките. Определено доминира пейзажа откъдето и да го погледнете, независимо дали идвате по пътя от столицата, или се разхождате по малките Мелк-ски улички.
Първото абатство Мелк е било построено тук през 1089 г., но е станало жертва на няколко пожара през столетията. Сградата, която виждаме днес, е от началото на 18ти век, с добавки след последния пожар от 1974 г. До нея се стига през помпозно вито стълбище, съответстваща порта и спретнати градини. Втората порта е още по-внушителна, пазена от два масивни бастиона и украсена по всички правила на виенската скулптурност.
Втората порта извежда на просторна тераса пред фасадата на абатството. От двете страни има по-малки сгради, също нагиздени в преобладаващото оранжево, които моят крепостно-замъков опит веднага би определил като „павилиони“. Какво е било предназначението им преди не разбрахме, днес продаваха билети и сувенири, имаше и някакви малки временни изложби. В един напълно нетипичен асиметричен стил, към единия ъгъл е добавена самотна бяла кръгла кула.
Централната сграда на абатство Мелк представлява огромен четириъгълник, ограждащ също толкова огромен вътрешен двор. В средата добрите строители предвидливо са поставили фонтан, много подходящ за селфита и всякакви прочее снимки. Това, за което не са се сетили, е някаква сянка в двора, поне за нещастниците, редящи се на опашка за перфектния селфи-спот пред фонтана.
Защо ви разказвам толкова подробно за дворове, порти и фонтани? Защото вътре в самото абатство Мелк не е разрешено да се снима, а как да ви разказвам така, на сухо, като не мога да ви го покажа?! Накратко, вътре си има всичко, което бихте могли да намерите в един редови ренесансов замък, което мен винаги ме е удивлявало в абатствата и манастирите. Като например ето тази скромна трапезария, която просто не се удържах да заснема, надявайки се никой да не дотърчи да ми чете конско.
В библиотеката и църквата вече го ударих през просото, защото реших да не изоставам от китайските групи, които си снимаха най-безцеремонно и никой не дотърчаваше да им чете конско. За библиотеката казват, че е един от най-красивите манастирски домове на книгите, макар че същото казват и в манастира Страхов в Прага. В Мелк всичко си беше на мястото – позлатените дърворезби, красиво подвързаните томчета, изрисуваният в 3D таван, грамадните глобуси с карти на „небесата“ и тъй нататък.
Пищността на църквата на абатство Мелк е трудно да се опише. Обяснявали са ми, че идеята да се строят грандиозни храмове е човек да се почувства малък и смирен, но на някои места ми се струва, че са попрекалили. В Мелк могат да се прекарат часове, взирайки се във всеки детайл на интериора. Всички арки и куполи са плътно изографисани, колоните са от няколко вида мрамор, а позлатата е толкова много, че могат да те заболят очите.
Редно е да споменем и абатските градини. Някога са били на брега на Дунава. Днес великата река се мержелее малко в далечината, но градините са все така добре поддържани. Едно от популярните места в тях е красивият Бароков градински павилион. Още по-популярни са стенописите му, които трябва да представят живия свят на различните континенти, но очевидно са рисувани от някой, който не си е подавал носа към въпросните континенти.
Ако приемем, че това вляво е камила, мисля, че с право гледа толкова ужасено и невярващо към съществото отдясно. Освен Бароковия павилион, градините на абатство Мелк съдържат причудливи скулптури и арт-инсталации, закътани беседки, сенчести пътеки и – както приляга на едни градини – много цветя и свежест. На последната снимка ви показвам мястото, което аз харесах най-много.
Оставете коментар