Пристигнахме в Неапол късно вечерта в петък. Посрещнаха ни любезните родители на нашия домакин, който хем празнуваше рожден ден, хем беше на работа да прави коктейли. Съвестно се заехме да търсим път към комуникацията, възпрепятствана от липсата на пряка връзка между българския, английския и италианския. Хванахме неща като футбол и Наполи, на които кимахме ентусиазирано, без да разбираме нищо. Чак на другата сутрин видяхме картинката пред квартирата, когато нещата започнаха да се изясняват.
Ще отворя малка скоба. Рядко отделям внимание на квартирите, когато пътуваме, но случаите, в които мястото се оказва по-хубаво от снимките, си заслужават да се споменат. Скрит в социалистически-изглеждащ блок, ни очакваше огромен апартамент, в който домакините се бяха постарали да се сетят за всичко, което може да потрябва. Чадъри, шапки за слънце. Тирбушон. Дори изненадващо огледало, в което трябваше да се борим за място със самия Божи син.
В събота сутринта все още не бяхме разбрали за футбола и Наполи, иначе може би нямаше да отидем към Неапол. Изпитахме леки подозрения, когато пред блока заварихме съседите, приключили със сутрешната църковна служба, да се разправят как най-правилно се опъва синьо-бяла лента над улица. Не посмях да ги снимам отблизо, на снимката можете да ги видите на десния тротоар в далечината, но иначе резултатът от труда им се вижда ясно:
Подозренията ни прераснаха в увереност, когато се качихме на т.нар. Чиркумвезувиана, или влаковата линия, свързваща Неапол със Соренто по продължение на целия залив. Освен че влакът беше неочаквано препълнен за събота сутрин, преоблаващата разцветка в облеклото също беше синьо-бяла, да не говорим, че вагонът избухваше в спонтанни скандирания. Нещата съвсем се усложниха, когато пристигнахме на Централната гара Гарибалди в Неапол.
А ние бяхме тръгнали на музей! Къде ти. Дори входовете за метрото бяха задръстени. Решихме просто да се разходим. Веднага установихме, че и централните фенове на Наполи се бяха справили с уличната украса с променлив успех. Вездесъщите синьо-бели ленти бяха разпънати в странни плетки между къщите, но по-забавни бяха персоналните декорации. Например балкони с гащи, до които виси знамето на Неапол, патриотични лозунги или банери със снимки на футболистите.
По улиците беше пълно с хора, брандирани по всевъзможни начини във възхвала на Наполи. Яркосини перуки. Надуваеми синьо-бели коронки. Нарисувани със знаменца бузи. Фенски шалове, тениски, знамена, шапки. Свирки и кречетала. Някакви пушещи пиратки със – разбира се – син и бял пушек. Търговията течеше с пълна сила навсякъде по маршрута, в големи и малки магазини, и случайни сергии.
Този път не допуснахме грешката от Световните футболни финали през 2018 г., когато по време на мача Хърватия-Франция се озовахме в Загреб. Докато се усетим да си купим хърватски фенски сувенир, всичко затвори. Сега най-целенасочено влязохме в схватка с друг закъснял фен, който се опитваше да ни измъкне под носа последното безценно шалче на Наполи. Не на мене тия! Този път и ние се брандирахме, както подобава.
Съботната разходка се оказа паметна. Заедно с други очевидно случайни фенове, ходихме с тълпите целия следобед, пляскахме, викахме, бутахме се. Отмаляха ни краката, подуха ни се ушите. Нищо не разбираме от футбол, но енергията на неаполитанците беше заразителна. Музей не видяхме. Обаче нямаше сила, която да ни отдели от вкусното похапване. Пица с местна бира. Ура за Наполи!
Оставете коментар