Пет любими дестинации с Б из България

С изключително прецизното географско понятие „из България“ обозначавам своята любима родина без югозападния й ъгъл. Това е по причина, че вече писах за любимите си места с буквата „Б“ в Югозападна България. Тук не съм включила любимата си дестинация за морски пионерски лагери от детството, а именно Балчик, понеже установих, че оттам имам само хартиени снимки. Не съм включила и Бяла, Бургас и други места, които сигурно биха ми станали любими, ако им отделя малко повече време, вместо само да минавам през тях. Започваме моите избрани дестинации с Б из България от северозападния край.

1. БАБИНИ ВИДИНИ КУЛИ

Твърдят, че е най-запазената средновековна крепост в България. Национален паметник на културата, един от 100те Национални туристически обекта, сцена на фестивали, декор на филми… Изобщо всякакви свидетелства за неговата важност. За мен е по-скоро едно много романтично място. Това вероятно звучи странно, като се има предвид, че в даден момент е било затвор и даже в единия ъгъл се пази бесилката (аз не си я спомням, може би автоматично съм я зачеркнала). Обаче ние, българките, нямаме много места, където да можем да се видим като принцеси / героини от рицарски романи. Не препоръчвам да се посещава по средата на деня през лятото, а ако все пак се случи, да се носят шапки и вода, и да се отдели повечко време на хладните проходи и вътрешните помещения. Дунавът е наблизо, както може да се очаква за твърдина, построена върху стара римска крепост, но в жегата допринася само с гледка.

2. БАСАРБОВСКИ МАНАСТИР

Придвижваме се съм североизточната част на страната, към долините на няколкото реки, носещи името „Лом“ и обединени под общото наименование „Поломието“. Това е територията на Природния парк „Русенски лом“ и няколко много интересни обекта, разположени около него. Един от тези обекти е манастирът „Свети Димитър Басарбовски“, една част от който е всечена в поломените скали по много атрактивен начин. Изобщо има нещо в скалните манастири, което очарова хората; така е в близките Ивановски скални църкви, и в малко по-далечния Аладжа манастир, и в още по-далечните гръцки Метеори. Патронът на манастира е един от монасите, живели и се трудили в него през 17 век, а иначе обителта датира от 3-4 века по-рано. Изтърканите стъпала в скалата напомнят за множеството ходила, минавали нагоре-надолу през годините. А за мен най-атрактивен е ландшафтът на Поломието, в който могат да се видят всякакви причудливи форми, например ето такива:

3. БЕГЛИКА

Говорейки си за любими дестинации с Б из България, слизаме на юг към Родопите. Тук има Беглишка заравненост, вододел Беглика, резерват „Беглика“, язовир Голям Беглик и по-малък „помощен“ язовир Беглика. Аз пък говоря за Беглика Фест, който се провежда на бреговете на въпросния Голям Беглик от 2008 година насам. Събитието изисква голяма доза ентусиазъм, особено за кашкавали като мен, тъй като си трябва голямо ходене от мястото, където се оставят колите, мъкнене на багажи на гръб и яка студо-устойчивост, ако решите да останете да спите на палатка край язовира. Традиционните вечерни концерти, подкрепени с определени напитки с висок градус, определено помагат. Фестивалът е забавен и предлага разнообразие от неща за правене: въжени атракции, гребане с лодки по язовира, йога-уроци и уроци по бойни изкуства, здравословно готвене, рисуване на грънци, биене на барабани и сума ти други работи. Аз пък си запомних ето този пич (не моя възлюблен, зад него), който правеше „био“-лимонада с цигарка в уста и успя, за моя изненада, да не тръсне нито едно пепелче в чашите.

4. БЕЛЧИН

До сравнително неотдавна, село Белчин не беше особено известно, за разлика от съседния курорт Белчин Бани, където има минерални води, СПА-услуги и неща от този сорт. От 2013 г. насам обаче мястото предизвика нещо като малък туристически фурор с възстановяването на крепостта Цари мали град. Разположена на хълм доста височко над съвременното селище, тя датира от римско време, въпреки че са установени и много по-стари следи от обитаване. Възстановяването е по инициатива на местни активисти и е колкото с патриотични, толкова и с икономически подбуди, което разбира се е чудесна комбинация. Атракцията започва още от паркинга под хълма, откъдето тръгва малък фуникуляр (релсово вагонче по нанагорнището). То някак не винаги работи, така че алтернативата е катерене по успоредните туристически пътеки. Наградата на върха включва нъзстановени крепостни стени, кули и църква, както и забавлителни съоръжения като въжена пътека и площадки за игра. А в кулите се уреждат различни изложби като тази, която уцелихме ние, посветена на хляба (виж снимката най-горе, това е петел от хляб!)

5. БЕЛОГРАДЧИК

Последното от днешните дестинации с Б из България е добре известно. То се намира в северозападната й част, откъдето тръгнахме, така че описахме един своеобразен кръг из нашата чудна страна. Самото място е магическо , с причудливите скали, изникващи отвсякъде, и невероятните гледки. Белоградчишката крепост е абсолютен бонус, сливащ се със скалите по един естествен начин. И тя като Баба Вида е първоначално от римско време; и тя е от по-запазените крепости по нашите земи. Също национален паметник на културата и един от Стоте национални туристически обекта. Отново препоръчвам посещението да не е в най-горещите части на деня/годината и на всяка цена да е с удобни обувки. Няма и никакъв смисъл да ходите, ако ви е паднала батерията на телефона – ще си умрете от яд, че не можете да снимате цялото това великолепие –