Днес отварям нова буква в азбучната ми серия от любими дестинации. След като видях сметката на буквата „А“ с Балканите, Близкия изток (специално внимание на Йордания) и разни други места, е време да се захвана и с буквата „Б“. И няма как да не започна с мястото, което стана мой дом преди малко повече от 20 години, а именно Югозападна България. Мястото, в което работя също толкова години в опити да насърчавам „меките“ и не-масови форми на туризъм с моята асоциация Пирински туристически форум. Хубаво място. Признавам, пристрастна съм.
1. БЛАГОЕВГРАД
Това е Рила планина над Благоевград, при хижа „Македония“. Гледка от Националния парк „Рила“. Мнозина свързват парка със Седемте рилски езера, Боровец, Мусала, Мальовица. Обаче мога да ви уверя, че ако решите да се разходите из резервата „Парангалица“ (подчертавам, САМО по утвърдения маршрут – резерват е, да си имаме уважението!) в посока „Македония“, е много възможно да не срещнете друга жива душа. Което има своите предимства, само през лятото трябва да помните, че една част от пътя е на открито и няма грам сянка.
Повечето хора не свързват Благоевград с планини и паркове, ако не броим крайградския парк „Бачиново“, където целият град се изсипва в момента, в който грейне малко слънце. Свързват го с приятния пешеходен център с безброй кафенета и магазини и многото млади хора, любезно предоставени от двата университета – Югозападният университет „Неофит Рилски“ и Американският университет в България. Най-много с възрожденския квартал „Вароша“ и църквата „Въведение Богородично“ от 1844 г., която е национален паметник на културата. Обаче рядко влизат в Регионалния исторически музей, което е голям пропуск, тъй като там има безброй интересни нещица, включително най-големите зъби на живо същество, които съм виждала.
2. БАНСКО
Река Юлен над Банско
Обичам спомена си за Банско. Преди новите писти и лъскавото хотелско застрояване. Когато като ученичка за първи път попаднах тук и сутрин по улиците срещах само крави и усмихнати мили баби, които не ме познаваха, но ме поздравяваха и ми говореха на ужасно неразбираем език. И по-късно, когато започнах да работя за Югозападна България и виждах уникалната комбинация от богата история и главен вход към обект на ЮНЕСКО. С второто визирам Национален парк „Пирин“. Планината, която всеки българин бил обичал и за която сме написали не една песен. Която обаче решихме да се пробваме да правим на Алпите, като междувременно хубавичко я окастрим.
Така, по-позитивно. За моя радост Банско все още притежава една от най-чудесните музейни мрежи в страната, още по-впечатляваща за такъв неголям град. Къщата на един от най-превежданите и непрежалими български поети, Никола Вапцаров; постоянната иконна изложба към Метоха на Рилския манастир; къщата-музей на Неофит Рилски и Веляновата къща… Обичам да ги посещавам отново и отново, но като че ли най- ми е мила стаята, която Уста (Майстор) Велян Огнев е изрисувал за обичната си съпруга, да й е хубаво.
3. БАНЯ
Пасторален пейзаж от Разложкото поле
Всички знаят за ценните минерални извори и чудесните хотелски басейни на село Баня. Аз много ги уважавам и им се наслаждавам при всяка възможност. Но за мен очарованието на Разложкото поле винаги се е характеризирало с най-добрия смисъл, който човек може да вложи в думата „провинция“ или „пасторалност“ – или „селски район“, за които райони Европейският съюз изсипва толкова пари в България. А гледката на три от деветте планини на Югозападна България едновременно – Рила, Пирин и Родопите – е завладяваща във всеки един сезон и във всички възможни цветове. Моите лични предпочитания са към зеленото, но всеки има право на вкус.
А на минералните извори в Баня очевидно са се радвали и много наши предци, тъй като има останки от разни стари бани. Римската и Старата българска баня са възстановени по европейски проект и дори функционират, а водата циркулира като в онзи стар виц. За съжаление все още никой не може да се изкъпе в тях, защото предназначението им е само музейно, но пък си струва да се видят.
Старата българска баня – село Баня
4. БЕЛИЦА
Вече е пролет, но слагам една зимна снимка за идеята. Белица отдавна е позната с планинския си курорт Семково, подходящ и за зима, и за лято. През лятото тук можете да напълните цели багажници с гъби и горски плодове. А през последните зими беличани твърдо решиха да заложат на Зимния си празник, който провеждат в началото на февруари. Има зимни спортове и дискусии за туризма в Югозападна България, има сцена с пеещи и танцуващи в студа ентусиасти, а за съжаление снимката не може да предаде онзи упойващ мирис на скаричка, така характерен за всеки български празник.
Не можем да пропуснем и другото, с което Белица стана позната в по-ново време – Парка за танцуващи мечки. Той си е уникат на Балканите и определено предизвиква интерес, дори когато пътят до местността Адрианов чарк още не беше оправен и си беше жив офф-роуд. Въпреки че собствениците не преследват туристически цели, според собствените им твърдения, а само природозащитни и образователни, туристите си идват и се радват на мецаните, които изглеждат добре обгрижени. Надявам се скоро да започнат да поспират (туристите, не мецаните) и в Историческия музей на Белица, който също си струва.
5. БЕЛАСИЦА
Прекарала съм много време в тази планина, която допреди „демокацията“ беше скрита от редовия българин зад Желязната завеса. От 2007 г. там се намира най-младият природен парк на България, а в подножието му, тъй нареченото Подгорие, живеят чудесни хора със запомнящо се чувство за хумор. Работих за Парка от 2011 до 2016 г., а и сега продължавам да помагам с каквото мога. Разработихме интересни тематични маршрути около подгорските села – „Животът на кестена“, „Пеперудите и цветята на Беласциа“, „Пътуване в историята“ и други; маркирахме подстъпите до прекрасните беласишки водопади с колоритни имена като Срамежливият и Мангъро, а в Посетителския център на Парка в село Коларово има забавни предизвикателства за всички възрасти.
Вече разказвах и за ежегодния Фестивал на кестена, който организираме през втория уикенд на октомври в село Коларово. Много ми е на сърце и не мога да не го спомена пак. Ако искате да опитате лично и вкусния кестенов мед, и други лакомства, приготвени от местните жители, и въпросното специфично чувство за хумор на тези жители, там е мястото и времето.
Оставете коментар