С тази история се връщам към Виена в “далечната” 2008 г., една година след приемането на България в голямото Европейско съюзно семейство. По повод на това приемане, през 2007ма бяхме извадили международни паспорти на децата, които тогава още не бяха на възраст за женене, и ходихме демонстративно на море в Гърция. За Великден 2008ма решихме да сме още по-смели и да видим аджеба, сега като сме европейци, можем ли или не можем да се метнем е те така на колата и да се разходим по Европата. Е, можахме.

Сичевашка клисура, Сърбия

Пътят от Калотина за Ниш през 2008ма година и до неотдавна минаваше през изключително красивата Сичевашка клисура.

Нищо не помня да ме е впечатлило на българо-сръбската граница при Калотина, освен че сръбският паспортен контрол скучаеше ужасно в часовете преди разсъмване и ни попита дали сме си боядисали яйцата, като сме тръгнали да се развяваме насам-натам по Великден. За наш очевиден късмет, бяхме. Обаче ясно помня на сръбско-унгарската граница след това усещането, което изпитах като се наредихме с колата под табелката “ЕС” и си минахме гладко, докато сърбите ги разкостваха и мотаеха. Е, почти гладко, защото унгарският митничар с бели платнени ръкавички се опита да ме накара да плащам за стека цигари, който си носех (още пушех тогава) и се отказа чак когато се засилих към кофата за боклук да ги хвърля. А пък унгарско-австрийската граница вече въобще не я помня, толкова безинтересно е било минаването.

Покривните градини са навсякъде във Виена

Типична “градска градинка” по Виенски

Във Виена нощувахме не много далеч от центъра, в реновирано апартаментче в стара сграда. В коридора имаше стар кран за вода, който не работеше, но очевидно напомняше за време, когато самите апартаменти не са били водоснабдени. Две дребни неща ме впечатлиха още в началото. Едното бяха покривните градинки, чрез които градските жители предполагам търсеха обратен контакт с природата. Второто беше, че с обществения транспорт се движеха богатите хора. Искам да кажа, нашият план беше да паркираме кротко возилото при наетата квартирка и да не го мислим пет дни, докато се придвижваме с трамвай. Спирка на въпросния трамвай имаше точно пред квартирата. Чудесен план! Обаче на място установихме, че цените на билетите за градския транспорт са толкова високи, че лутането из Виенските улици в търсене на място за паркиране в центъра, придружено с много вътрешно-семейни крясъци и попържни, все пак е за предпочитане.

Пратера, Виена

Един от най-старите увеселителени паркове в Европа

Какво посещава човек, когато е с деца във Виена? На първо място, естествено, е Пратерът. Държа да отбележа, че възрастните бяхме не по-малко запалени от децата, имайки предвид, че за първи път виждахме подобен увеселителен парк тогава. Имахме да наваксваме, както се казва. Влакчето на ужасите не ни направи голямо впечатление, за едното стряскане не си струваше да даваме пари. Количките за блъскане също ги бяхме виждали и преди, което не ни попречи да се блъскаме всяка вечер. Горната снимка пък е направена от най-старото виенско колело (аааа, ето защо било “виенско”!).

Пратерните Лабиринти, Виена

Три-етжаен “лабиринт” в Пратера

Семейството хареса най-много Лабиринтите, които представляваха дву- или три-етажни сгради, пълни с различни препятствия за преминаване, като постоянно въртящ се коридор-цилиндър, плочки, които вият като сирена, когато ги настъпиш и други подобни. Аз пък няма да забравя какво НЕ харесах. Една люлка като тези детските напред-назад, само че “напред” и “назад” са на повече от 90 градуса и когато увиснеш с лицето надолу на примерно 3 метра над бетона, фактът, че си хванат за седалката само с една пръчка през корема изведнъж придобива съдбоносно значение. Седмица след прибирането от Виена можех само да шепна…

Замъкът Шонбрун

На входа на замъка Шонбрун

Разбира се посетихме и замъка Шонбрун. Няколко пъти. По причина, че първият път естествено само го заобиколихме, за да стигнем до най-стария зоопарк в света. Да не говорим, че дългата опашка от дребни човечета, която виждате на горната снимка да чакат за влизане в самия замък, е доста обезкуражителна. Зоопаркът не е никак лош, хареса ни, произведе прилични мазоли от обикалянето, така че всичко беше наред. По обясними причини беше мястото, където видяхме доста животински видове за пръв път на живо, така че сме си го запомнили с добро. Аз лично най-много се впечатлих ето от този приятел:

В зоопарка на Виена

Не бях виждала жив мравояд дотогава и ужасно се изненадах колко са големи в реалност. И изобщо не приличат на рисуваните филмчета. Ако обичате животните, можете да си изкарате цял ден в императорския виенски зоопарк. Отделно Виена предлага т.нар. Дом на морето или Haus des Meeres, който е на няколко етажа и в него могат да се видят всякакви водни обитатели (както подсказва името), но също и терариумни животни. Отново, зависи доколко това ви влече, и там можете да употребите доста време.

Сградата на Библиотеката във Виена

Виенската библиотека

Какво друго правихме във Виена? Разходихме се по центъра, видяхме много красиви сгради като тази на Виенската библиотека и пихме виенско кафе с пасти. Ядохме във Виенски Мак Доналдс. Посетихме гостуваща изложба на Египетския музей от Кайро. Не ни се удаде да посетим Щефансдом, или катедралата “Свети Стефан”, понеже беше затворена за ремонт. Същата съдба беше сполетяла и Музея на естествената история, та пропуснахме и него. Изчакахме обаче пре-дългата опашка на входа на Шонбрун и го видяхме и отвътре. Най-хубавото обаче беше, че е пролет, че градините са зелени, а въздухът – свеж. И моето с 10-ина години по-младо “Аз” явно се е чувствало доволно от това.

Гледка към Шонбрун

Повече за мен може да прочетете тук.