В продължение на години приемах, че горният образ е ОБРАЗЪТ на средновековната Асенова крепост в южна централна България. Тя е истински български символ, тъй като цар Иван Асен II, чието име носи, е един от най-обичаните български владетели и ние харесваме да се гордеем с наследството му. Така че всяко българско дете бива отведено до мястото поне веднъж на училищна екскурзия, а въпросният образ е сигурно един от Топ 5 размножаваните по разни рекламни материали. И така, ето ме мен, отиваща да опресни училищните си спомени около 35 години по-късно, само за да открия, че ето тази единствена останала стояща сграда на горната снимка е всъщност църква, а от крепостта няма почти нищо.
Има малко части от крепостни стени на няколко нива и дори едно или две помещения с тавани, но като изключим това, две неща заслужават истинско внимание. Първото, разбира се, си е църквата, носеща името на Света Богородица Петричка, построена някъде в 12 век и реновирана няколко пъти оттогава. Само части от стенописите могат да се видят все още, но с малко усилие човек може да си представи как трябва да е изглеждала отвътре в дните на своя разцвет. За мен лично, византийският стил на религиозна архитектура, демонстриран чудесно от църковната сграда, винаги е бил по-впечатляващ от вътрешната украса.
Другото интересно нещо е т.нар. надпис на Иван Асен. Намира се върху голяма скала извън бившите стени на Асенова крепост и днес е еднакво трудно да бъде разчетен както от онези, у които Кирилицата предизвиква ужас, така и от другите, които са прекарали цялата си 7ма година в училище в опит да овладеят тайните на тази уникална азбука. Това е отчасти защото надписът е бил изложен на природните стихии вече повече от 10 века, отчасти защото езикът се е променил много от Средните векове до наши дни. Според експертите, надписът казва: „В лето 6739 (1231) от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град“. Вероятно е добре, че днес надписът трудно може да бъде прочетен (и разбран), иначе южните международни отношения на България може би биха били изложени на известен риск…
„Само две неща“ ли казах, че са забележителни в нашата Асенова крепост? Взимам си думите обратно; трябва да признаем, че самото място, на което е изградена крепостта, е може би най-забележителната й черта. Може би зависи от сезона; може би ако прекрасните зелени, жълти и други ярки цветове не са около нас, няма да бъде толкова прекрасно. Обаче се съмнявам.
Друга българска забележителност можете да видите тук.
Оставете коментар