Не, незнайното НЕ е познатият ни Рилски манастир от горната снимка, който вероятно може да се нарече Символът на Символите, когато стане дума за българското наследство и култура, и който може да се види на всяка втора пощенска картичка и туристическа програма. Манастирът се намира близо до прага ми вече повече от 20 години и съм водила там буквално всеки, който ми е идвал на гости в този период. Може би има едно или две неща, които все още не зная за манастира, но откритието отпреди близо месец беше свързано с друго символно място малко по-високо в планината – гробът на Свети Иван Рилски, средновековният светец-патрон на Рилски манастир. След едва ли не 100 изкачвания до гроба по стандартната пътечка, ползвана от всички, изведнъж открих, че имало друг, много по-приятен подход, за който ще ви разкажа.
Маршрутът започва при една чешма на основния път нагоре към планината, и бързо навлиза в гората. Тъй като другото име на Рила, както повечето вероятно знаят, е Водната планина, пътеката е обградена от влажни и усойни местенца като това тук на снимката. Много е приятно в горещите летни дни. От време на време, както човек си ходи, и му се мяркат бързи гледки като ето тази:
Пътеката ви отвежда до местността Свети Лука, с къщата, в която вторият най-важен човек в историята на Рилски манастир (първият очевидно е самият основател Иван Рилски) е прекарал последните години от живота си. Името на този човек е Неофит Рилски – признавам, че фамилиите на хората, свързани с Рилския манастир не се отличават с особена оригиналност – и ние, българите, му дължим светското образование, с което страната ни е навлязла много по-бързо във Възраждането, отколкото би направила иначе. Част от гората в близост до това място изглежда доста тропическа, тъй като е вероятно най-младата в Западна Рила – преди около 15 години тук е паднала голяма лавина, която практически е обръснала хълма до голо. Оттогава досега пейзажът се е оформил ето в това:
След наистина кратко изкачване през гората, ето ни при гроба на светеца-основател и пещерата, в която е живял преди да основе Рилски манастир. Можете по избор да минете или не през Дупката на грешника, която представлява къс и почти вертикален тесен тунел в скалата над пещерата. Според легендата, който премине през Дупката, е безгрешен – или поне се освобождава от греховете си. Естествено винаги е имало скептици, които да питат а какво става ако минеш през Дупката наобратно – ставаш ли грешен или какво? Не мога да ви кажа, липсват доказателства и по двете хипотези. Но след като изпълните ритуала, можете да се върнете по „официалния“ подход към гроба и да направите „примков“ маршрут. Това ще ви изведе на основния път около 2 километра по-нагоре от мястото, където оставихте колата; и тези километри са все по асфалта. Единствената компенсация, която мога да предложа, са ей тези гледки:
Посетете с мен и друга българска светиня – Асеновата крепост.
Оставете коментар