Турция за напреднали е името на третата ми книга със забавни пътеписи в жанр ‘travel comedy’. В нея разказвам за дестинации от централна южна Турция, които не са така популярни сред международните посетители, както морските курорти, Истанбул или Кападокия – последните биха представлявали една Турция за начинаещи. Сред тези дестинации са международно признати обекти на ЮНЕСКО като връх Немрут, Чаталхоюк или Гьобеклитепе, но и по-малко познати като древната столица Азативата, днес известна като Каратепе-Аслънташ, старата хетска каменна кариера със скулптурна галерия на открито Йесемек, потъналото във водите на язовир Биречик село Старо Халфети и много други. Да не пропуснем и невероятната кухня.
С Турция за напреднали можете да се запознаете, като поръчате книгата на me@manyathetourist.com или през профилите на Маня Туристката в социалните медии, линкове има най-долу в страницата. Във вариант аудио-книга можете да я чуете, записана лично от мен, в Storytel. Приятно четене!
Интро
„Този благороден пример на праведност, който е мой свещен дълг да предложа на боговете и предците си, поставям пред очите на своите деца и внуци, както и много други чрез изграденото от мен; вярвам, че те ще подражават на този светъл пример като постоянно умножават почестите, подхождащи на техния живот и като мен, в своите зрели години, ще добавят много към личната си слава. … А който в идните времена поеме управлението като цар, ако спазва този завет и ме почита, нека се радва чрез моето застъпничество на благосклонността на обожествените ми предци и всички богове. Но ако той в своята глупост предприеме действия противни на почитането на боговете, нека изпита пълната мощ на техния гняв, дори и без моето проклятие.“
Из Завета на Антиох I, Цар на Комагене, Югоизточна Анадола, втората половина на 1ви век преди новата ера
Ето ни в края на източната алея към връх Немрут. Спирате за момент да си урегулирате дишането, да си загащите разпасаните от изкачването панталони и да избършете обективите на камерите. После пристъпвате на древната каменна тераса на боговете. Първо виждате огромния пиедестал на олтара за жертвоприношения. Днес са запазени само няколко стъпала от пирамидалната структура, но са си внушителни. В четирите ъгъла е имало по един лъв в човешки ръст, снимате се с единствения оцелял. Време е, готови или не, да срещнете погледа на боговете. Обръщате се към върха. Тъй като сте на Източната тераса, а времето е късен следобед, слънцето се пада зад гигантските статуи и придава на сцената малко призрачен оттенък. Първо виждате троновете със седналите безглави фигури. Под тях са наредени главите, които са паднали при някое от честите земетресения в района и явно никой не се наема да намести обратно, само някакви си 2000 години след първоначалните майстори. Зевс, Аполон и Херкулес – допускам любимите божества на царя, плюс самият той и единственият женски образ, персонификация на Комагене. С фигурите-пазачи на орел и лъв от двете страни.
Оставете коментар