Мистрас - изненадата на Пелопонес

За първи път отидохме до Пелопонес през 2016 г. по един Великден. Беше чудесно пътуване, но този разказ не е за него. Споменавам го, защото тогава открихме Мистрас. Загубихме се по пътя за Спарта, тогава това не беше много трудно, и изведнъж се намерихме в подножието на остър хълм, целият обрасъл с руини. Удивително. Аз, разбира се, веднага забравих закъде сме тръгнали и залепнах там като гербова марка. Само за да установя, че по Великден нашите южни съседи държат на спокойствието си повече, отколкото на туризма, и обектът е непоправимо затворен.

Бях се зарекла, че на всяка цена ще го видя този обект и затова, когато през октомври 2024 г. търсехме място за късно море, най-южните части на континентална Гърция веднага ми светнаха в главата. С Гугъл вече бяхме в по-добри отношения от предния път, та ни отведе право до Мистрас без разправии. Хем вече знаех какво ме очаква, хем гледката пак ме удиви. Виждала съм и други призрачни градове, но начинът, по който този пъпли нагоре по склона до самия връх, предполагам е възпламенителен за всеки любител на историята.

Дотук стана ясно, че Мистрас е град, или по-скоро неговите останки. За разлика от повечето си събратя по Пелопонес, не е древен, а средновековен. Датира откъм средата на 13 век, когато е седалище на светските и духовни власти на тази част от Византийската империя. От средата на 14 век е център на деспотство Морея, до 1460 г., когато пада във властта на Османската империя. Вижда се как се е катерил нагоре по хълма в надежда това да го спаси от завоевателите. Уви, не се е получило.

Размерите на Мистрас са били едва 1/65 от площта на Константинопол, но като застанете в подножието на хълма и погледнете нагоре, никак няма да ви се види малък. Градският план е много отчетливо разделен на три пояса: Долен град, Горен град и Цитадела на върха на хълма, всеки представляващ отделна линия на защита. В Горния град са били разположени дворецът, централни администрации и домовете на аристокрацията. Долният град е бил за средната класа, заедно с множество църкви и манастири. Селячеството както обикновено оставало извън стените.

Хареса ми какво написал някой си Юлиан от Ескалон в Книгата на епарха: „Някои злостни люде, които обичат да се месят в работите на другите, се опитват да пречат на хората да си строят къщи, от които виждат съседите си. Ние не смятаме, че това да виждаш съседа си е нещо лошо. Нека онзи, на който му изглежда лошо, да вземе мерки да обезопаси собствената си къща и да я направи непроницаема за очите на другите, било чрез парапети, чрез паравани, или по друг начин, който му се стори уместен.“

Вътре в самия град са се помещавали няколко манастира. Всички имали сходна архитектура: централна църква (Католикон), заобиколена от манастирски постройки, прилепени към защитна стена. Постройките включвали монашеските килии, кухня с трапезария, бани, складове, болница, може би и преса за зехтин, мелница, хлебарница. Монасите се занимавали с преписваческа и селскостопанска дейност. Женският манастир „Пантанаса“ е единственият все още действащ в наши дни, той приютява единствените съвременни обитатели на Мистрас.

Сърцето на града бил дворецът на деспота. Състои се от няколко крила, добавяни поетапно през целия период между 13 и 15 век. Най-старото е възможно да е построено от франките в средата на 13 век. После са се усетили, че е хубаво да имат съответстваща кухня и собствени водни резервоари. След това деспотката поискала по-голям апартамент. Накрая добавили тронна зала с казарми и складове. През октомври 2024 г. дворецът беше в процес на възстановяване, въпреки че не разбрахме с каква цел.

Най-високата точка в Мистрас е цитаделата или акрополът по местному. Тя заема самият връх на хълма и до нея може да се изкачите през самия град или с кола до горния паркинг, но не се заблуждавайте – от паркинга до върха си има още почти толкова катерене, колкото от най-високата градска порта; просто на връщане колата ви е по-близо. Тук е била квартирата на началника на гарнизона и се е поддържала постоянна бойна готовност. Гледката от крепостните стени надолу е зашеметяваща, почти не можете да повярвате откъде сте тръгнали.

В Османските времена градът продължил да бъде важен център, препитаващ се с бубарство и производство на вино, маслини, цитруси и тютюн. Започнал постепенно да запада след 1770 г., когато пострадал сериозно по време на едно въстание. Обявен е за национален паметник на културата в началото на 20ти век, а последният му тогавашен жител го напуска през 1953 г. Мистрас е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1989 г.