Какво може да подари един мъж на любимата жена? Някои биха се задоволили с бижута, парфюми или дизайнерски тоалети. Крал Йохан III на Швеция решил да подари … замък. Годината била 1580-та, а любимата жена била кралица Катарина Йагелоника (ако правилно съм разчела името). Самият замък тутакси бил наречен Домът на кралицата – на шведски Дротнингхолм. С течение на времето в него се настанили и други кралици, запазвайки хубавата традиция. Днес е обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, макар че кралското семейство продължава да си го ползва.
В последния ден на 1661 г. Дротнингхолм изгорял почти до основи. Още на следващата пролет текущата господарка на замъка започнала крайно амбициозна реконструкция. Целта била да се шашнат всички други благородни домове на Европа. През годините са правени разширения и реорганизации, за да се стигне до сегашния вид. За посетители е отворена само една част от самия замък, градините и Китайският павилион. Шашкането се очаква да започне още от централното стълбище.
Продължаваме с поредици от пищни стаи, тапицирани с релефна телешка кожа и китайска коприна; тавани, изрисувани от майсторите на века; натруфени мебели и портрети на камилата, която някой си подарил на Крал Карл XI през 17 век. Замъкът разполага с две картинни галерии, прославящи военните подвизи на същия този Карл XI и баща му Карл Х. Важните участници във всяка битка са номерирани на картината и изведени в списък отдолу. Не можахме да пропуснем господата Любомирски и Маковски, участвали в т.нар. Офанзива „Потопът“ към средата на 17 век.
За едно от бижутата на Дротнингхолм се счита т.нар. „Държавна спалня“ на кралица Хедвиг Елеонора (съответно съпруга и майка на гореспоменатите Карл X и XI). Държавните спални са интересно замъково явление. Всъщност са стаи за аудиенции с важни гости, като същевременно коронованите особи спят на съвсем друго място. Бидейки представител на плебса, никога няма да разбера защо е нужно гостите да се приемат в спалня вместо в гостна, при това снабдена с креват, в който никой не спи.
Забележително е и наследството на кралица Ловиса Улрика в замъка (около средата на 18ти век). Дамата е била почитател и покровител на науките и изкуствата. Тя превръща Дротнингхолм в дом на първите музейни експозиции, за които помага самият Карл Линей, а също и на основаната от нея през 1753 г. Кралска шведска академия на езиците, историята и антиките. Специално крило е построено за Кралската библиотека, състояща се от 7418 тома.
Освен върху самия замък, закрилата на ЮНЕСКО се простира и върху Бароковите градини, Театъра и Китайския павилион. Градините са част от общия план за впечатляване на Европа, въпреки че вдъхновение за тях, е черпено от градините на Версай. Можете да видите части от тях на първите две снимки горе. Дворцовият театър разполага със собствена сграда, изнесена в началото на Английския парк. Вътре в театъра не влязохме, тъй като пускаха само с водач срещу допълнително заплащане, а трябваше да чакаме доста за английския тур.
Китайският павилион на Дротнингхолм, казват, бил построен като изненада за 33ия рожден ден на кралица Ловиса Улрика. Как можеш да построиш изненадващо нещо в задния двор на човек, докато той си живее на мястото, за мен остава загадка. Още повече, че е разположен в Ловния парк, който кралицата често ползувала заедно с любимите си ловни кучета. Първоначалната конструкция на Павилиона е била дървена, заменена от тухлена 10 години по-късно. Четири по-малки павилиона с различно предназначение са разположени около централния, например билярдната зала на принца.
Интериорът и украсата на павилионите действително произхождат от Далечния изток, като някои са оригинални, а други са произведени по поръчка, отразявайки разбирането на китайците за това, какво би се харесало на европейците. Кралската китайска колекция съдържа някои изключителни образци като нефритови дракони – преспапиета, красиво изписани блокчета туш, кутии от черен лак със седефени украшения и други глезотии. На втория етаж са кралските покои, където честно казано, аз най- си харесах тоалетната.
На тръгване от Дротнингхолм бих искала да ви представя още едно любопитно архитектурно явление – т.нар. Палатка на стражите. Отдалеч наистина наподобява платнена шатра и е била част от поредна реконструкция на обекта, имаща за цел да се инсталират театрални декори из парка. Отблизо се забелязва, че „платното“ всъщност е направено от боядисани листи ламарина. Вътре са били скрити казармите на стражите със съответните спални помещения, кухня, трапезария и прочее. На това му викам любов към театъра, какво ще кажете?
Оставете коментар