Тунис придобива все по-голяма популярност сред българската аудитория. Преди всичко за море, но също и за история, култура, кухня и други изкушения. Едно специално изкушение е пустинното преживяване в Сахара. В зависимост от времето, с което разполага, човек може да избере различни опции; според мен важното е да не го пропусне. Това категорично беше и нашето решение в Тунис. Поровихме, почетохме, помислихме, и избрахме „Трек в Сахара“.
„Трек в Сахара“ е името на една от малките фирми, които предлагат преживявания в пустинята. Неин собственик е Хуанита – ентусиаст и енергиен вихър от канадски произход, която на средна възраст решила да изостави студения Север в полза на своята мечта, горещите пясъци и … камилите. Хуанита обожава тези удивителни животни и успява да предаде тази любов на гости от цял свят. Първото, което я попитах, беше за оная работа с камилското плюене, дето гледаме по филмите, и точно колко трябва да внимаваме да не застанем на „огневата линия“.
Беше ми обяснено, че камилите плюят само ако човек се отнесе много лошо с тях. Което, заяви гордо Хуанита, никога не се е случвало при тях и за 17 години нямат нито един наплют турист. Ако сте пътували из арабския свят, може да сте видели някъде как транспортират камили в открити каросерии и огромните им бърни се веят на вятъра. Оказа се, че същите тези бърни притежават деликатната чувствителност на човешки пръсти и нямат никакъв проблем да „улавят“ подадено морковче или резенче портокал.
Следващият ми въпрос беше какъв е резервният план на „Трек в Сахара“ за кашкавал-туристи, които не успеят да се справят с язденето на камила. Много важен въпрос от моя гледна точка, имайки предвид, че никога не бях яздила не само камила, ами никакво животно. Не се притеснявай, каза Хуанита с усмивка, ще се справиш. И камилите, и водачите ни са с голям опит, пък ако стане съвсем напечено, можеш да ходиш пеш или да викнем моторизирания спасителен отряд. Нека ви разкажа за нашето преживяване.
В средата на следобеда ни посрещна моторизираният фирмен транспорт и ни закара навътре в пустинята. Хуанита обясни, че от „Трек в Сахара“ много държат да стартират маршрутите максимално далеч от урбанизацията, за да могат да навлязат по-дълбоко сред дюните и да покажат истинската пустиня. Всеки час, който гостите изминават с джипа, се равнява на половин ден по-ранно тръгване за камиларите и техните питомци. За кратък тур като нашия, в който ни возиха един час навътре, камилите бяха тръгнали сутринта, за да ни посрещнат.
Имах големи притеснения относно камилската езда. Ключът се оказа в правилното наместване на центъра на тежестта на ездача спрямо дръжката на седлото. В подходящата позиция, при слизане по дюни или дори слизане от камилата, дръжката не се оказва под корема с риск ездачът да прелети над главата на животното. Ако това е наред, остава само някак да се напаснете с несинхронизираното движение на четири грамадни бутала, които ви лашкат нагоре-надолу. И да се насладите на гледката.
Наземният екип на „Трек в Сахара“ ни очакваше на избраното от тях място – всеки път различно, вечер опъват лагера, сутрин все едно не сме били там. Бяха ни приготвили шатрите за спане; бяха изкопали дупки в пясъка, пълни с жар и бяха заровили вътре гърнетата с агнешкото. Докато се разседлаем, омесиха и питките, които също заровиха в жарта. Свариха ни и тунизийски чай с мента. А ние отидохме да се снимаме със залеза.
Вечерта беше изпълнена с вкусна храна, изядена на коляно върху рогозките на пясъка. Пяха ни песни и танцувахме около огъня. Гледахме звездите, които знаете в пустинята са толкова много и толкова близо, с ръка да ги докоснеш. Внимавахме изключително много с неорганичните и органични отпадъци, оставени след нас. От всякакъв вид, ако ме разбирате. Опитахме се да свикнем с финия сахарски пясък, който някак успяваше да лети хоризонтално и да се набива буквално навсякъде. С последното не се справихме много добре.
Спането в абсолютна тишина може да се окаже предизвикателство за градския човек. Аз самата се събудих в – не знам колко беше – но бях възнаградена с абсолютното удолоствие от изгрева над пустинята. Първо от мрака започват да изплуват неясни форми, които бавно се материализират в шатри, дисаги и камили. Светлината, идваща отникъде и отвсякъде, се задържа нерешително за известно време, а после изведнъж огнената топка на Слънцето изскача над хоризонта, и всичко започва да изглежда различно. Благодаря ви за споделената мечта, Хуанита и „Трек в Сахара“!
Супер превижяване! Успех в новите дестинации!
Благодаря!