1628 година, Стокхолм, Швеция. Крал Густав II Адолф от фамилията Васа, комуто предстои да бъде наречен от своите поданици Крал Густавус Адолфус Велики, е наредил построяването на поредния военен кораб, който да подкрепи могъществото на страната в 30-годишната война, тресяща голяма част от Европа. Най-вероятно корабът е щял да бъде изпратен срещу Полша. Към онзи момент отношенията между двете държави не били в своя разцвет, за което свидетелства и следната корабна скулптура – полски военопленник на полагаемото му се място.

Шведското виждане за полските военопленници през 17ти век

В края на лятото, което по тези ширини означава началото на август, кралят вече бил много недоволен, защото завършването на кораба закъснявало вече с близо два месеца. Той изразил своето недоволство в ярка кореспонденция с адмирал Клас Флеминг, който обяснил, че закъснението се дължи на забавянето в доставката на оръдия. Новият морски съд трябвало да тества ново военоморско оборудване, както и нова конструкция на оръдейните палуби – по-високи и по-тежки от досегашните.

Оръдията на Васа

Господин адмиралът Флеминг бил дотолкова стресиран от кралското недоволство, че претупал тестовете на кораба преди да бъде пуснат на вода. В резултат на това новата гордост на шведския флот, уместно наречена „Васа“, се озовала под кралските прозорци в следобеда на 10 август, натоварена с към 150 моряци, семействата им и висш офицерски състав. С параден залп корабът се отправил към лятната база на флота, откъдето трябвало да попълни състава с още два пъти по толкова войници – както е показано долу.

Схема на корабния състав през 17ти век

Само на около километър и половина от брега излязъл вятър. При това, забележете, не ураганен вятър, а – както определили моряците – „лек бриз“. Конструкцията на Васа с новите палуби се оказала нестабилна; корабът се наклонил и водата нахлула през отворените оръдейни люкове. Първото плаване завършило трагично на дъното на океана. Не помогнали и многобройните статуи на различни божества, щедро включени в корабната украса.

Скулптурните божества на Васа

333 години по-късно за Васа започнал нов епизод от историята. Мястото на корабокрушението е локализирано през август 1956 г. На следващата година започват опитите да бъде изваден. Първо е издърпан до по-плитки води, където започва разчистването. През 1961 г. операцията приключва успешно и от 1962 г. корабът е отворен за широката публика. През 1990 г. е изграден настоящият музей, който представлява гигантска бетонова конструкция около морския съд, снабдена и с чудесни експозиции.

Лични моряшки вещи - халбата за бира и Библията

Експозициите включват находки от Васа, както и макети и възстановки. Както обикновено, човек винаги може да си намери нещо интересно във всяка една експозиция. Ето, например, на горната снимка можете да видите част от личните вещи на един моряк. Вляво е личната му халба за бира, а вдясно – личната връзка с Бог, тоест Библията. Няма да коментирам съотношението в размерите между халбата и Библията.

И моряшкото облекло през 17ти век

Дрехите на моряка през 1628 г. се състояли от: вълнена шапка, ленена риза, вълнен жакет и бричове, прибрани в коленете; 3/4 вълнени чорапи и кожени обувки. Те вървели с кожена кесия, където морякът прибирал заплатата си от 57 далера (4 марки или 32 йоре). За сведение, плат за чифт панталони струвал 20 йоре, чифт обувки – 6 йоре, а чифт чорапи – 1 йоре. Заплатата на капитана била 475 далера, та сами можете да сметнете колко чифта гащи е можел да си позволи. За съжаление, морето не е било благосклонно към текстила, така че находките са в лошо състояние.

Капитанска посуда от Васа

Керамиката се е запазила по-добре, и особено капитанските кухненски сервизи. Началниците естествено са се хранили по-добре от обикновения състав, за когото официално приетите провизии през 1628 г. са включвали (на човек на месец): половин барел бира, половин барел хляб, 8,5 кг риба и сушено месо, 16,2 кг сушен грах. Трябва да имате предвид, че половин барел бира се равнява на 63 литра, което е средно по 2 литра бира на ден. Не ми се вярва да е била безалкохолна, така че се чудя как са успявали да си изпълняват трудовите задължения изобщо.

Възстановки на част от жертвите от Васа

Смъртността при потъването на Васа е била учудващо ниска. Намерени са останките само на 30 човека, които са били хванати в капан по трюмовете. По ирония на съдбата г-н адмиралът Флеминг се измъкнал по живо – по здраво, а капитан Ханс Йонсон загинал, опитвайки се да спаси кораба. В музея са направени възстановки на лицата на част от жертвите, заедно с достоверни предположения за възрастта и занятието им. Горе виждате Ивар на около 50 години, войник, и зад него кормчията Филип, 30-годишен.

Макет на Васа от дните на неговата младост

А тук виждате как вероятно е изглеждала Васа в първия и единствен ден на своето съществуване през 17ти век.

Още за шведските ни открития можете да прочетете тук.