Като казах на една приятелка, че отивам в Мускат, получих хитра усмивка и: „Ах, ти, дърто алкохоле такова!“ Много добре знаеше, че тръгвам за Оман, но бих искала тук да избегна всякакви инсинуации. Оманската столица е типичен арабски град, в който старо и ново се бутат по улиците, а пазарите те зашеметяват с аромати, цветове и шум. Достъпът до финансов ресурс е създал известни прилики с Обединените арабски емирства в смисъл на мащаб и размах, но за добро или зло горите от небостъргачи не са обичайно явление.
Първо видяхме Мускат по тъмно. Отидохме на разходка до центъра. Както във всеки голям град, и тук понятието „център“ беше много разтегливо. Вероятно бих могла да нарека точно тази централна част Административният център, имайки предвид, че съдържаше разни министерства и Султанския дворец. Изглеждаше много лъскава и сравнително нова, но не смея да я нарека Новият център, тъй като се намираше в дъното на дълбок залив, защитен от старинни крепостни стени и кули, та не ми се вярва преди това да е била празен терен.
Няколко неща ми направиха впечатление. Едното беше, че наоколо практически нямаше жива душа, а не е като да беше полунощ например. Тепърва ни предстоеше вечеря и пазар. Не ме разбирайте погрешно, всъщност беше изключително приятна, спокойна и съзерцателна разходка, просто малко странна като усещане. Във връзка с приятните впечатления, наоколо беше пълно с градини и много, много цветя. Не зная какво им е коствало на домакините да създадат и поддържат тези площи, но вечерните флорални аромати бяха упойващи.
И продължавайки с впечатленията, не само Мускат, но и цял Оман много ме радваше с изключителното разнообразие в религиозната архитектура. Джамиите варираха по големина, форма, стил, цветове и украси – от малки кубовидни постройки с по едно минаре и пясъчен цвят до огромни комплекси с градини и фонтани. Административният център на Мускат ме изненада с ето тази съвременна джамия, която вярвам ще се съгласите странно констратира и подхожда на старата крепост отзад:
Продължихме с визита на най-известния пазар в столицата, носещ интересното име Мутра. За разлика от тихия административен център, тук беше същинска лудница. Самият пазар, разбира се, беше един като че ли нескончаем лабиринт от сокаци, обточен с магазинчета за всякакви стоки. Пълен с народ и шумни продавачи, зовящи клиенти. И то на най-различни езици. До български не стигнаха, но един симпатичен брадатко гордо ни развя банкнота от 5 лева, която си пазеше редом с други валути. Не ми беше удобно да снимам хората, успяла съм да щракна само 1-2 магазинчета.
На дневна светлина Мускат ни се видя също толкова симпатичен. Започнахме с Голямата джамия, носеща името на любимия на народа Султан Кабус (на титулната снимка). Ако се интересувате от факти, мога да ви кажа, че са я строили в продължение на почти 7 години в края на миналия век, като са внесли хиляди тонове строителен материал от Индия. Има пет минарета и може да побере 25000 богомолци. Фактите са внушителни, но по-важно е, че мястото е много приятно. И добре, че беше и просторно, защото не страдаше от липса на посетителски интерес.
По нещо напомняше на Бялата джамия в Абу Даби, което разбира се не беше причина да я пропуснем. Централната зала беше направена да впечатлява, но аз както винаги се радвах на детайлите. Като шарките по огромния мек килим, извитите арки на прозорците, изящните лампиони, касетираните дървени тавани, библиотечните ниши с красиво подвързани книги и орнаментите по ъглите. Харесвам си ги и това е.
Усещането да си шляпаш бос по топлите, гладки и безукорно чисти плочи на външните коридори и дворове е друго, което харесвам. Обиколката ни отведе до цветни градини и фонтани, грамадни стаи за измиване преди молитва, ниши за посядване, украсени с цветни керамични плочки, още вътрешни дворове и дори библиотека. От Голямата джамия се отправихме към Националния музей на Оман, за който ще ви разкажа друг път. Той си заслужава отделна публикация.
Денят ни продължи в похапване, пазаруване, вечната дилема колко подаръци мога да натъпча в куфара преди да ме обвинят в свръх-багаж и други достойни занимания за туристи. Не мога да не отделя обаче специално внимание на океана. Крайбрежието при Мускат е силно нарязано и вече споменах, че основните заливи са били защитени от крепостни съоръжения още от стари времена. Но малко встрани от тях се отварят синьобели плажове, радост за окото и снагата. И напълно подходящи за плуване в края на ноември.
Оставете коментар