Пясъчният форт Бахла

Бахла е единственият омански форт, който е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Направен е всъщност от кирпич, не от пясък, но по цвят напълно би се слял с пясъците на пустинята. Много напомня на сградите в ОАЕ, само дето е доста по-стар, предполага се някъде между 12ти и 15ти век. Намира се в едноименния град с население около 65000 души, на около 200 км югозападно от столицата Мускат. Отворен е за посещения до 19 ч., и макар че през ноември се мръква още в 17.30, домакините са се постарали да осигурят достатъчно осветление.

Когато пристигнете в Бахла, първото, което ще ви направи впечатление, са полуразрушените кирпичени стени, които се вият в покрайнините. Ако ви заприличат на защитни крепостни стени, то е, защото те СА защитни крепостни стени и в миналото са ограждали цялото селище. Запазени са цели 12 километра от тях, макар и в недобро състояние. А определено е имало какво да се пази зад крепостни стени, защото при този климат и география оазис като Бахла е бил и все още е безценен актив.

Фортът се явява цитаделата на стария град и както му е ред, заема едно от наличните възвишения. В подножието му ще откриете паркинг и скупчени останки от кирпичени къщи. Някои от старите сгради са били реновирани и живеят нов живот, докато други са били оставени да се рушат – може би защото твърде много наследници не са могли да се разберат кой ще се прецака да реставрира къщата, за да могат другите да се наредят на опашка за своите дялове.

Като всеки уважаващ себе си форт, и Бахла само изглежда като простичка комбинация от крепостни стени, две-три кули и една централна част. Само да влезете вътре, и се озовавате в лабиринт от коридори, стълбища и разнокалибрени стаи от всички страни. Стаите водят към други стаи и периодически – към тесен проход между кубовидните постройки или към изненадваща покривна тераса. Изведнъж осъзнавате, че и до 19.00 няма да успеете да го видите този форт.

Повечето помещения във форта са празни и по никакъв начин няма да можете да се досетите за предназначението им. Тук-там има по някоя табелка, като „Джамия“ или „Главна порта“, а за други стаи можете да правите предположения на база сравнителен туризъм. Така например, триъгълните дупки в стените на кулите много напомнят гълъбарниците в скалните манастири в Анадола, а арковидните ниши с рафтове могат да се определят като библиотека по аналогия с други арабски фортове.

Това, че фортът Бахла е празен откъм вътрешна мебел, да не ви притеснява. Добрият търсач на съкровища винаги ще намери нещо, което да го зарадва. Например нишата с форма на камбана от вътрешната стена на портата към централната сграда. Стаята за производство на питателен сироп от фурми, който се изцежда от собствената тежест на чувалите с плодове, наредени едни върху други. Или останките от най-старото укрепление на хълма, на възраст 3000 години пр.н.е.

Една специална изненада можете да намерите в закътаните стаи на по-изолираните части на форта. Там, където се придвижвате с помощта на фенерчето на телефона, защото осветлението е малко оскъдно. Ако го насочите към тавана, състоящ се от тънки обли прътове и оплетено лико от палми, ще забележите ефирни форми, които се полюшват на течението. На мен ми отне известно време да осъзная какво виждам, но това всъщност са колонии от прилепи. Не знам аз или те бяхме по-изненадани от срещата.

Препоръчително е да си отделите повечко време за форта в Бахла. Така няма да се наложи да препускате из вътрешните сгради, чудейки се дали успяхте да видите всичко. Няма да се ядосвате, че поради ранното мръкване част от снимките ви изобщо не са се получили. Или че не ви е останало време да пиете един чай в просторния двор и да посетите сувенирния магазин. Няма и да обикаляте в нещастно търсене на красивата джамия, която сте видели на информационните табла, преди да разберете, че тя (а) е извън форта, и (б) е затворена за ремонт. Наслука!