Запознайте се с гората Фермин. Тя се намира на платото Диксам, което на свой ред се намира в сърцето на остров Сокотра. Той пък се намира насред Арабско море или по-точно между Арабския полуостров и Африканския бряг. Някога, казват, е бил част от Африка, но се е откъснал и сега е част от Йемен. Понеже Йемен е в хватката на гражданска война от години, островът е оставен малко на самотек. Което не е ясно дали е за зло, или за добро.
Природата на Сокотра е специална. Пълна е с места, които предизвикват искрено удивление у редовия европеец. Едно такова място е именно гората Фермин. Защитен природен обект, тя съдържа най-голямата концентрация на така наречените драконови дървета, чието име всъщност е дърво „Драконова кръв“. Първото може да е свързано с кората, която прилича на драконови люспи, а второто – с червения сок, който местните събират, сушат и използват вместо къна.
За да стигнете до гората Фермин, трябва да се качите на платото Диксам, а за целта първо трябва да се спуснете в ограждащите го каньони. През декември, когато за местните е прохладно, още в 09 сутринта слънцето вече напича яко, така че катеренето сред напечените скали представлява предизвикателство, което трудно се компенсира дори от удивителните гледки. Обичайно се практикува слизане пеша, а качване с 4х4. Но като споменах гледки, първият поглед към Диксам ще получите от отсрещното плато.
Каньоните тук се наричат уади, по арабски, въпреки че съществува местен език Сокотри, който все по-рядко се практикува. През дъждовния сезон в тях текат реки, но през декември са почти сухи. В някои от по-дълбоките се задържат постоянни сладки вирове, където дори може да се плува, но в повечето само тук-там ще намерите по някоя локвичка. Гледката във всеки случай не е за пренебрегване.
На дъното на каньона ще намерите още нещо – или по-скоро някого. Особено ако местният екип е решил да ви устрои обяда точно там, преди изкачването към гората Фермин. Научили са се търпеливо да изчакват онези неоперени двукраки да приключат с храненето, защото знаят, че ще получат остатъците. В България вършим чудеса от героизъм, за да убедим поне една двойка да се засели обратно, след като сме ги прогонили, а тук се разхождат на купки. Думата ми е за египетския лешояд.
Изкачвайки се по склоновете на платото, ще установите и човешко присъствие. Изключително опростени жилища, в които на разглезения съвременен човек му е трудно да си представи как се живее. Кубче от камъни с дупки за прозорци и дворче, оградено от плет с още камъни. Животът на острова е труден. Кара те да се замислиш за много неща.
Но ето ни най-после в гората Фермин. Изглежда неземна. Може би е заради драконовите дървета с тяхната причудлива форма. Може би заради абсолютната тишина, нарушавана единствено от нас самите. А може да е заради древната каменна „кора“, която покрива платото и от време на време се отваря между дърветата досущ като стара римска магистрала. Ако не вярвате, вижте сами.
Причудливостта се допълва от старите драконови дървета. Когато дървото достигне пределната си възраст, то изсъхва и се пречупва през средата на ствола. Допускам, поради тежестта на короната. Горната половина пада встрани, при което се преобръща с въпросната корона надолу. Тъй като гората Фермин е защитена територия, изсъхналите дървета си се оставят, където са паднали. В резултат мястото е пълно с подобия на мнокраки паяци.
В единия ъгъл на платото разрешават да се къмпингува, макар че няма никакви – да ги наречем удобства. Имам предвид напълно диво къмпингуване. Дори да не сте му почитатели, то ви дава възможност да видите залеза и изгрева над неземната гора, а това не трябва да се пропуска. Даже ако сте станали в 05 часа специално за целта, а утрото ви изненада с леки облаци. Просто няма как да съжалите за това си решение. Така се случва на Сокотра…
Оставете коментар