Ако отворите Гугъл и го попитате за Pirin Ruins, ще забележите, че ви праща на около 1800 километра от познатите ви места. Ще установите, че някои от източниците, които ви предлага, всъщност разказват за древен град, наречен Перре. Да не му се чудите, грешка няма. Перре или Пирин днес е археологически и туристически обект, разположен в покрайнините на град Адъяман, център на едноименната провинция в Южна централна Турция, и в близкото село Йоренли.
Това е табелката, която виждате на излизане от Адъяман в посока планините и връх Немрут. Това не е самият древен град, а неговият некропол. Изключително внушителен, издълбан в каменистите хълмове и категорично не-препоръчителен за посещение в жежко време. Макар че трябва да се признае, че бидейки некропол, тоест сбирка от гробници, мястото все пак предлага точните укрития от горещините. Не е като да се опитваш да се скриеш от слънцето зад римска колонка като в онзи брадат виц дето седем скелета се крили зад жицата.
На място за съжаление няма да откриете почти никаква информация за Перре или Пирин. А той е бил изключително важен в древността, един от четирите големи града на царството Комагене. Просъществувало само 230 години около новата ера, въпросното царство е оставило сериозен отпечатък върху историята на района. Служило е като буфер между персите и елинистичния свят, пренесло е богатата си култура в римските и по-късно византийски владения, а днес ни радва с ей такива местенца.
Некрополът е толкова голям, че се смята, че е обслужвал не само този град, а е бил по-скоро нещо като почетно последно място за отдих на техни благородия от цялото царство. Нищо чудно да е така; знайно е, че открай време никой не се е хвърлял да дълбае камъка заради плебса. Много от гробниците са фамилни, т.е. с множество ниши и саркофази, но противно на римските навици украсата е твърде оскъдна. Навсякъде наоколо хълмът е надълбан във вид на кариера, от която са вадени каменни блокове за строежите в града.
Една част от некропола е определена като „церемониална“. Обясняват ни, че погребалните ритуали са започвали в дома на починалия и са продължавали в древното гробище – по време на самото погребение и след него, за роднините и приятелите на покойника. Нищо ново, като се замислите. Ритуалите се повтаряли на третия и деветия ден след погребението и били свързани с жертвени церемонии, отдаване на почит към човека, напуснал този свят и – о, изненада! – похапване.
Между некропола и мястото на древния Перре някога се е разполагала индустриалната зона на града. Днес от нея може да се види само крайчето. То ни показва производствени инсталации, които според учените нямали аналог в Анадола. Представляват изкопани в земята правоъгълни басейни, наделени чрез вътрешни „стени“ на секции, свързани помежду си посредством канали. Предположенията включват производство на грозде, правене на текстилни бои или дъбене на кожа.
Време е да отскочим и до самия Перре, който в наши дни кротко си лежи под село Йоренли, чието старо име също било Пирин. Според разни древни травъл блогъри важността на града се дължала до голяма степен на сладкия извор – последен източник на вода преди изкачването на планините Таурус. Изворът и до ден днешен си е там, а съвършената дъга на римската чешма, която не е трепнала близо 2000 години определено подчертава тази важност.
Селцето, което е унаследило древния град, както се досещате затруднява доста разкопките и разкриването на всички потенциални чудеса изпод него. Към момента археолозите са извадили на бял свят една базилика от 5-6 век сл.н.е. с по-старо подземно светилище към нея и една римска вила със страхотни мозайки. Не мога да ви ги покажа, защото още не са отворени за посещения. Мога да ви покажа само агората, която е била частично рециклирана в околните къщи.
За огромно мое съжаление, така и не узнах произхода на името. Ако идва от старото име на селото, защо пък селото се е казвало Пирин и откъде идва второто име Перре? Попадна ми версия, че някак е свързано с царя на Комагене Антиох IV, обаче из всичките му биографии, които прерових, не открих нищо Пирин-ско. Ще продължавам да ровя и ако науча нещо, ще ви кажа. До нови срещи из централна южна Турция!
Оставете коментар