Мода в Кадъкьой

За кратко ще се изкачим на север от Адъяман, из който ви разхождам напоследък, но без да напускаме Азия. Ще надникнем в колоритния квартал на Истанбул – Кадъкьой, чието име означава Селото на съдията и преди много време наистина си е бил село на долния бряг на Босфора. Днес можете да го достигнете с ферибот, през грамаден мост или през тунела Аврася, чието име показателно свързва Аврупа (Европа) с Ася (Азия).

Днес това е един изключително жив, пъстър и космополитен квартал, в който можете да срещнете всекиго и да хапнете всичко, включително най-хубавото суши, което ви е попадало или чийзкейк със специално испанско сирене. В същото време Анадола си наднича отвсякъде – например от огромната табла с дребни предястия, която ви донасят веднага щом седнете в ресторанта и ви сервират задължителните студена вода и топъл хляб.

Сърмичките се разпознават лесно, също и маслинките и дребните рибки. Но салатката от магданоз с орехи и лимон може да ви изненада, както и разилчните комбинации от патладжан, домати и сирене, които може да се окажат ненадейно и подло люти. Можете да си избирате смело, но гледайте да не се навечеряте с предястията. А преди или след вечеря задължително трябва да се разходите из старите търговски улички на Кадъкьой.

Навалицата е невъобразима. Категорично не е за хора, страдащи от елохнофобия (страх от тълпи). Не зная дали е така само в събота вечер, или изобщо в натоварения туристически сезон – макар че ще попитате, а кой му e НЕ-натовареният сезон на Истанбул?! Повечето улички са заети от масите и столовете на ресторантите и оставят само един тесен проход в средата за минаване. А местата за похапване се редуват с главозамайващи магазинни капани за туристите.

Когато тълпата ви омачка достатъчно, можете да свърнете към морето и пристанището за фериботи и туристически корабчета. И там хората са много, но пространството е голямо. Привечер бризът е много приятен. Гледката към европейската част на Истанбул никак не е лоша, а току-виж сте уцелили и някой младеж с романтично разрошена коса и небрежно (или брежно?) разкопчана риза, който реди песен след песен, пълни с нежна тъга.

Истинският дух на лятната събота вечер ще усетите, когато продължите покрай брега в посока района Мода на Кадъкьой. Ще ви се стори сякаш целият град е излязъл да се разхожда по алеите, да си прави селфита на огромните каменни блокове край прибоя, или просто да лежи/седи в тревата в добра компания. Падащата нощ ще изостри нюансите на цветовете, докато отсрещният бряг грейне в хиляди скъпоценни камъни.

Неделната утрин е време за закуска в Мода. Можете да заложите на традиционния турски вариант с банички, яйца, сирена, лютеница и богата колекция мармалади и конфитюри, а можете да се отбиете в някоя пекарна за симити. Малка закусвалня, където предлагат ашуре, ама не просто варено жито, а букет с ядки и сушени плодове. Или сладкарница, където кръвната ви захар ще скочи само от гледката.

Мода е също мястото за кафе в Кадъкьой. Безброй различни кафенета ви очакват зад всеки ъгъл. Просторни тераси над морето, закътани в сянката на обилна зеленина. Малки караванки в парка. Квартални градинки, украсени с разноцветни сърца. Кафенета-книжарници и кафенета-библиотеки. Рок-кафе. Тротоари с малки масички, скрити зад храсти и цветя. Миниатюрни светове.

Преди да си тръгнете от Кадъкьой и неговата Мода, трябва да ви запозная с едни специфични местни жители. Дори да не ги забележите веднага, ще попаднете на очевидните доказателства за тяхното присъствие под формата на купички с вода и панички с храна. Като се вгледате по-внимателно, ще ги откриете в саксиите с цветя, по рафтовете на магазините, върху стълбовете на портите и въобще, навсякъде. Погледнахте ли внимателно най-горната снимка?