Вярвам, че всеки пътешественик рано или късно се озовава на място, което му изглежда неземно. Ако е късметлия, повече от веднъж. Не съм имала честта да видя „на живо“ пирамидите в Гиза или глифите в Наска. Имах обаче късмета да се кача на връх Немрут в южна Турция и сега ще ви разкажа за него. Дори ще ви го покажа. Но повярвайте, нищо не може да се сравни с усещанията, които ще изпитате на място. Предизвикани не само от древния връх, но и от пътя дотам. Готови ли сте? Да тръгваме!

По пътя от Адъяман

Както повечето посетители, и ние тръгваме от регионалния център Адъяман. Той ще ви изненада с древния некропол Пирин, не се шегувам, но за него ще ви разкажа друг път. Отправяйки се на североизток, скоро пресичаме огромна наносна долина, образувана от – според Гугъл – един поток. Оттам започваме да се катерим към планините. Върли планини, пълни с чукари. Да се чудиш защо древните са избрали да се покачат именно там. Но може би, ако избираш място за внушително светилище, точно това ще търсиш. Пътят от отбивката към обекта – около 20 километра, на горната снимка – е направен от павета без нито един дефект.

Връх Немрут

Над посетителския център, който в натоварения сезон е последната спирка с кола и оттам се взема шатъл-бус нагоре, започваме да виждаме и самия връх Немрут. Висок е 2134 м. и уверено доминира пейзажа. В края на април вятърът горе е студен въпреки яркото слънце, а ако зимата е била дълга и мразовита, може и още да не се минава. Имаме късмета да паркираме под самия връх и оттам следва стабилно катерене, независимо кой подход изберем – по стълбичките към източната тераса или все още покритата със сняг пътека към западната. Във всеки случай са едни 45 минути до горе, и уважението ми към древните не спира да расте.

По стъпките на древните

Панорамата наоколо е жестока и е трудно да не спираме постоянно за снимки. Към околните ридове, снежните преспи и надничащите изпод тях пролетни цветя, както и към върха над нас, който изглежда натрупан на ръка – ако успеем да си представим толкова гигантски ръце. Е, някои от нас може и да използват снимките като извинение да си наместим сърцето, което се е качило да ни бие в ушите. Но в момента, в който се изправим на източната тераса, панорамата избледнява. Гледката, очакваща ни горе, действително изглежда неземна.

Източната тераса на Немрут

Отляво надясно: Аполон, Зевс, орел и лъв

Имайте предвид, че главите са високи между 2.5 и 3.5 метра, а телата им, останали самотни горе на хълма – по около 9 метра. На източната тераса откриваме изображенията на два лъва, два орела, Зевс, Аполон и Херакъл, в равностойната компания на Комагена и Антиох. Комагена – единствената женска фигура – е персонификация на едноименното царство, съществувало по тези земи в последните два века преди новата ера, а Антиох е най-известният му цар. Връх Немрут всъщност е построен от него като пантеон на царската фамилия.

Главите на боговете

Вдясно: Комагена. До нея: Антиох

За Антиох се твърди, че е бил поклонник на зороастрийството, което на мен ми изглежда, че се разминава с избора му на божества, които да увековечи. Не може да се отрече обаче, че собственото му увековечаване, както и това на царството му, са се получили изключително добре. Алея свързва източната със западната тераса. По огромните плочи, настлани по нея, макар и доста увредени от вековете и климатичните условия на върха, мога да предположа, че пътят е бил церемониален.

От източната към западната тераса на Немрут

Посещението на Немрут в късния следобед може да представлява проблем за снимките на източната тераса, където слънцето свети в гърбовете на статуите, но западната е осветена перфектно. По-малка по размер от източната поради спецификата на терена, тя е била разширена изкуствено още при построяването в древността. Същата специфика явно е причината за нейното по-голямо увреждане от сеизмичната активност на района. Телата на гигантските статуи липсват, но главите са тук. Отново имаме защитниците – орли и лъвове във всеки от двата края, както и Зевс, Аполон, Херакъл, Антиох и Комагена.

Боговете са завзели и двете тераси на Немрут

И на двете тераси е имало олтари, за да могат да се правят приношения на боговете и предците. На източната все още е запазен един по-голям олтар във формата на стъпаловидна пирамида, на западната са били по-малки и днес са разрушени. Могат да се видят и стели (ритуални плочи) с образите на предците. Историците са направили рисунки с възстановки как е изглеждал Немрут в своята младост, можем да ги намерим по музеите, но аз продължавам да се удивлявам на решимостта и ентусиазма на древните. Те не са имали 20-километров павиран път, който да ги качи почти до върха на планината, удобно седнали в климатизиран автомобил.

И стелите на предците са тук

Можем да избираме по кой от двата пътя да слезем от върха. Предстои ни дълго спускане, заобиколени от фантастичната панорама край Немрут. Слизайки, ще срещаме нови поклонници, поели стръмното изкачване. Малко ще им завиждаме, ето те тепърва ще открият това поразително място. Но самите ние ще си тръгнем щастливи, с мисълта, че вървим по стъпките на хора като нас, нищо че ни делят толкова векове. В крайна сметка, какво са 2000 години. Прашинка по вятъра…

Сбогуване с Немрут

Още от пътуването ни из Южна Турция можете да видите тук и тук.