Докато се занимавам тези дни с проекта си „Новите Аргонавти“, част от още по-големия ми Азиатски проект или по-скоро мечта за Азия, открих едни чудни скални манастири в южна Грузия и си спомних, че миналата година не ви доразказах за Кападокия. Тъкмо бях споменала Комините на феите, Зелве и Гьореме, и идеше ред на удивителния манастир Селиме, и нещо се разсях. Но ето, сега му било времето.

Тиичен изглед от Кападокия

Манастирът се намира в началото (или в края, зависи откъде го погледнете) на зелената долина Ъхлара, която си е отделен църковно-скален туристически обект. Ако идвате откъм Гьореме, минавате през едни дълги равни поля и е много възможно да решите, че нещо сте се объркали, какви скали, какви вкопани манастири. Но в един момент пътят започва да се спуска плавно и пред вас се „отварят“ надупчените като пчелни пити лица на скалните отвеси. На паркинга ви посрещат местните екскурзоводи, които можете да наемете или не. Но винаги първо питайте за цената.

Църквата на Дева Мария до манастир Селиме

Не зная дали без водач бихте намерили ето този обект, тъй като той е извън „официалния“ или по-скоро извън обозначения комплекс на манастир Селиме. Представиха ни го като Църквата на Дева Мария, тъй като вътре има, макар и страшно избледнели, стенописи с Божията майка. И някои други, по-неразпознаваеми. До нея се стига посредством хлъзгаво катерене по пясъчниците, а още по-отгоре се открива панорама към долината Ъхлара. Гледката се помрачава само от мисълта, че Боже мой, сега трябва да сляза обратно.

Селиме Султан Тюрбе

Слезли веднъж, започваме ново катерене, но вече по обозначения подход към манастирския комплекс. Гледката надолу изведнъж включва странен многоъгълен обект с пирамида на върха. Това се оказва Тюрбе, или монументална гробница, която била единствената в Анадола. И досега не мога да разбера кой е погребан вътре. Името на тюрбето, многократно повторено от нашия гид, е „Селиме Султан тюрбе“, това ще намерите и по сайтовете. Но не мисля, че е на султан Селим, доколкото схванах, неговият гроб е на съвсем друго място. Тюрбето е красиво и се вписва много добре в панорамата.

Тунелът за камили в манастир Селиме

Самият манастир Селиме е разхвърлян из няколко различни нива по пясъчните гърбици. Според историята му, най-големият вътрешен двор, на едно от по-високите нива, служел като приемна за многобройните посетители, които дори нощували в комплекса. В същия този двор посетителите си паркирали и … камилите. На горната снимка виждате специалния проход за камили, по който хем животните можели да бъдат вкарани безопасно в манастира, хем лесно да се отбранява в случай на нужда. На долната виждате изглед от двора с входа към кухнята и гълъбарника над нея.

Типичен изглед от Кападокия

Относно гълъбарника – ако сте чели предните ми статии за Кападокия, може би си спомняте моето удивление във връзка с тези елементи на културния ландшафт. Известно време ги мислех за хитроумен бюфет – нали, тясно е за твърде много мебели, а все някъде е трябвало да си слагат гърнетата и подправките. Те пак се оказаха хитроумни, но от съвсем друго естество. Кухнята пък имаше причудлив вътрешен архитектурен дизайн с поразителна акустика – макар че подозирам, че точно акустиката е била последното, което са имали наум при планирането.

Кухнята на манастир Селиме

Най-известната част от манастир Селиме е така наречената Катедрала. Даже ако търсите източници в Интернет, по-скоро може да ви излезе Катедралата Селиме, отколкото манастирът. Твърди се, че е най-голямата скална църква в Кападокия. За съжаление стенописите й са увредени от времето – и в смисъл на отминали векове, и на климат – точно толкова, колкото на останалите църкви в района. Но оформянето на три кораба или успоредни коридори посредством колонади, в храм, издълбан в скалата, заслужава да се отбележи.

Катедралата Селиме

Източниците почти не споменават, че в комплекса има и други църкви, а ние видяхме поне една. Казвам „поне“, тъй като само малка част от скалните конструкции – или трябва да ги нарека скулптури? – бяха обозначени. За другите бяхме оставени да гадаем, а току-виж някои са били скромни параклиси. Може и историците да не знаят, като се замисля. На такива места, където преместваемите елементи от материалната култура са били отдавна преместени, гадаенето вероятно е задължително. Показвам ви все пак единствената друга църква, за която учените явно са придобили увереност.

Малка манастирска църква

Няма кораби и колонади, но на мен си ми хареса. Източниците мълчат и по въпроса за винарната, поне доколкото аз успях да забележа. Доста големичко помещение, с издълбана голяма яма за втасване на гроздето, по-малки ямки отстрани – може би за делвите за „зреене“ на виното? Таванът черен и опушен, дали са се опитвали да поддържат някаква температура вътре или се е ползвало и за резервна кухня? Много въпроси, не на последно място сред които – защо на едната стена има барелеф не на грозде, не на делва с вино, да речем, ами на коза?

Манастирска украса по кападокийски

Голяма част от не-назованите помещения в скалите са може би монашески килии, по-просторните – може би някакви общи помещения. Аз се впечатлих от структура на два етажа с арковидни отвори към средната „зала“. Не мисля, че беше църква, защото не видях нищо, което да наподобява апсида. Нашият гид също мълчеше умислено. Реших, че ще го набедя за общежитие, нали собствениците на онези камили все трябва да са се подслонявали някъде в манастира, не вярвам да са прекарвали нощта на двора заедно с четириногите.

Помещение с неясна цел в манастир Селиме

От удивителния манастир Селиме ще продължим към долината Ъхлара. Очаквайте още от Кападокия. А за „Новите Аргонавти“ и други азиатски работи, последвайте Страничката на Азиатския проект на Маня и Любо.