Всъщност, ако трябва да сме искрени, няма абсолютно никакви доказателства дали еленът е бил португалски или испански. Фактите са следните: 1. Новото село на елена, както трябва да преведем Вила Нова де Сервейра си живее щастливо на брега на реката Миньо, която тук играе ролята на граница между Португалия и Испания. 2. Само един мост над въпросната река дели нашата Вила от отсрещното Томиньо и преминаването може да бъде възпрепятствано само от КОВИД-блокади. 3. В миналото елени е имало много и са си живеели волно и от двете страни на реката. В тази си част Миньо е широка, така че не знаем дали и как двете групи са общували помежду си.

Реката Миньо между Португалия и Испания

За Серво, или Еленът-крал има цяла легенда. Накратко, боговете му дали да се засели тук и да царува над събратята си елени. С времето обаче повечето загинали и старият крал останал сам. Когато основателите на днешна Португалия пристигнали, той трябвало да се бори с тях. И тук версиите се различават относно кой кого е победил. Ако се изкачите на хълмовете над града (въпреки името си, Вила Нова де Сервейра не е село), ще намерите величествения Серво, изрязан от метал, който бди над съвременните си владения, обърнал взор натам, където Миньо се влива в океана. Ето какво вижда той:

Поглед от Хълма на Елена във Вила Нова де Сервейра

Като стана дума за океана, попитахме местните къде ходят на плаж. Оказа се, че ходели на юг, защото океанът тук им бил студен дори в най-горещите летни месеци. Най-близкият плаж за разходки се оказа на половин час път с кола на юг, във Виана до Кастело – също малко градче, разположено на устието на друга важна река, Лима. В края на октомври температурата на морската вода беше около 20 градуса по Целзий, което жители на Прибалтийските републики вероятно биха определили като приятна прохлада. Мирисът на въздух, напоен с морска сол, и гледката към брега и вълните, за щастие са удовлетворителни във всички сезони.

Поглед към Атлантическия океан

Но да се върнем към Вила Нова де Сервейра. Като оставим настрана романтичните легенди, свързани с местната фауна, историята разказва, че градът е основан в началото на 14ти век от тогавашния португалски крал. От онова време е крепостта (Кастело-то), част от древна португалско-испанска традиция, която на пръв поглед може да изглежда леко озадачаваща. По цялото течение на Миньо има такива двойки градчета или села като нашата Вила и Томиньо, разположени едни срещу други на двата бряга. Днес изпълняват проекти за трансгранично сътрудничество, но едно време редовно воювали и затова строели огледални крепости. Попитах местния гид за какво тогава са строели и мостовете през реката, на което получих отговор: “За времето, когато не воюват”.

Входът към Кастело-то във Вила Нова де Сервейра

Входът към крепостта също е необикновен. Осъществява се през тунел в първия етаж на по-старата крепостна църква. Същинската част на църквата е на втория етаж, ето там, където виждате балкончето на горната снимка. Досущ нечия богаташка къща, ако не беше кръстът отгоре. А достъпът до молитвената зала става по каменно стълбище, прилепено към гърба на сградата. Интериорът за мен беше нещо ново, тъй като в моите представи облепянето на стени с фаянсови плочки се случва само в банята. Тук се беше случило в молитвена зала. Трябва да се признае, че ефектът е доста интересен.

Църковен интериор с плочки

Допреди КОВИД, вътрешността на крепостта на Вила Нова де Сервейра е съдържала хотел и два ресторанта, в момента всички затворени. Затова пък вътре е тихо и приятно. Можете да се разходите покрай крепостната стена и да поснимате реката и испанския браг отсреща. Можете да влезете и във втората крепостна църква, която нарочно или не е залепена за старата сграда на Общината. А точно пред втората се мъдри и позорният стълб, който навремето бил нещо обичайно. В сградата на Общината се провеждали съдебните заседания. Леко провинилите се обвиняеми били вързвани за позорния стълб, вероятно за да размислят за стореното провинение. За тежките престъпления имало друга процедура, извън града.

В крепостта на Вила Нова де Сервейра

Излизайки от крепостта, се връщаме на главния площад на градчето, който е пълен със стара архитектура, уютни кафенета, централен паметник и още една църква. В пазарния ден (събота) – и с купища хора. Моето внимание привлече сградата на общинската библиотека, която отвътре е съвсем модерна, ергономична и пълна с техника, но отвън си е старата резиденция от 18ти век на местната фамилия Кастро, или Солар дос Кастрос. Не е зле за резиденция, какво мислите?

Къщата на рода Кастро - Вила Нова де Сервейра

И накрая е редно да споделя как хранят и поят във Вила Нова де Сервейра. Ако смятате, че небезизвестните Тапас можете да ядете само в Испания, сте в грешка. Тук имат португалски вариант на прочутите мезета, който също комбинира морска, месна и безмесна храна, аз останах запленена от рибните банички и задушените пилешки воденички. Тиквената крем-супа е традиция за вечеря, а ако не сте опитвали Бакаляо, препоръчвам го на всяка цена – стига, разбира се, да ядете риба. Коледа се задава на хоризонта, тогава е традиционното време за приготвяне на това ястие от треска, лучен сос и картофи. Виното от целия район е превъзходно – и бяло, и червено. А за десертите – прочутите Натас, пълнени с крем с портокал и лимон, просто няма и да започвам.

Натас с портокал и чаша О-порто