Напоследък много ни се набутва идеята, че истинският пътешественик е само този, който ходи по гората или, ако е сред хората, си прекарва времето тормозейки ги да му кажат как живеят. Аз пък твърдя, че никакъв пътешественик не е онзи, който не е влязъл в музея, за да се запознае първо с историята и културата на тези хора, преди да почне да ги подрежда по снимките си. В този ход на мисли, викам да ви поразходя из българските музеи, понеже съм сигурна, че има много за откриване. Преди време писах за музея в Благоевград, няма как, това си е моето място, но днес ви каня на музей в Перник.
Ето това е входът към Минния музей, единственият по рода си в България. И тук му е мястото, всеки знае, че Перник е миньорски град. Въпросният вход е току до Регионалния исторически музей, обаче ако не ви го покажат, можете и да си го пропуснете. Не че не е сериозна конструкция, но е скрита навътре в двора и после в хълма. Пази го бронзов миньор с фенер, както се вижда на снимката. А също и каменните момци, които си избрах да сложа в началото на статията. Кой казва, че соц-реализмът е мъртъв?
Под земята има свят, различен от горния. Тъмен. Хладен. Влажен. Тих. Трудно е да си представиш какво е било тук, когато ония момци, вече от плът и кръв, са сновяли напред-назад, тракали са с тежките вагонетки, а гласовете им са отеквали в каменните сводове. Акустиката тук е толкова особена, че Регионалният музей в Перник понякога организира концерти. На мен пък винаги ми е било трудно да си представя какво е да започваш всеки ден с ясното съзнание, че отиваш на риск, и да разчиташ на птиче в клетка или на пламъка на петромаксова лампа да ти кажат кога рискът става реален. Е, накрая явно разчиташ само на едно.
В този странен свят ще видите и още любопитни неща, като различните миньорски лампи, разни начини за укрепване на сводове без сглобки, бомбоубежище и други, няма да пълня разказа със спойлъри. Като се върнете на повърхността, не пропускайте да влезете в основната сграда на музея. Тук трябва да си призная, че въпреки различния външен вид, повечето музеи в България отвътре изглеждат доста еднакво, понеже са планирани в що-годе един и същ период, и то отдавна. До степен да успяват да скрият от посетителя много наистина любопитни и забележителни експонати. Показвам –
Може би експертите ще кажат, че в това тука няма кой знае какво забележително. Е, аз не съм експерт и се явявам представителна извадка на редовия посетител, така че… Това е каменна стела на около 3300 години. Стелата, за който не знае, е надгробна или възпоменателна плоча, върху която се очаква да са изписани важни данни или съобщения за хора и събития. В този конкретен случай важното съобщение очевидно е, че тук лежи важен воин. Не е ли трогателен обаче начинът, по който са му изписали ръчичките? Допускам, че нищо не се е считало за по-важно от това човек да има с какво да си хване оръжието.
Посещението в Регионалния исторически музей в Перник няма да е пълно без да си направите кукерска снимка. Все пак градът е националната столица на маскарадните и кукерски игри, неслучайно организират цял международен фестивал всяка година, за да ни го докажат. За финал препоръчвам да се качите до крепостта Кракра. Същата онази крепост, която преди време беше тиражирана в медиите като печален пример за европейски проект. Аз самата отидох едва наскоро, незнайно защо бях загърбила старата българска мъдрост, че Око трябва да види и ръка да пипне. Отидете, вижте и пипнете, не лежете върху това, което сте прочели някъде.
Крепостта е разположена на фантастично място, гледката към долината на Струма и околните хълмове напомня отново, че нашите предци никак не са били будали. Вътре има запазени основи на сгради и части от стени, за посетителя са направени алеи, места за посядване и макети на древни метателни оръжия. От музея поддържат мястото приветливо и организират различни събития за малки и големи. С две думи, посещавайте на воля, просто избягвайте жеги и дъжд, но това си го знаете, ако сте крепостни фенове като мен.
Оставете коментар