До Рамала с Рая

Здравейте, аз съм Рая и тази Нова година посрещнах в  дома на мои приятели, които живеят в Рамала, Палестина. Град с модерен облик, в който има запазени и много стари къщи, особено в Стария град. По последни данни в него живеят около 120 00 души и продължава да се разраства с бързи темпове. Прави впечатление голямата надморска височина, като най-високата част е на 960 м надм. в. и улиците са доста стръмни, което обяснява факта защо колите с ръчни скорости не са на почит. От Рамала има много удобен транспорт и доста често до Йерусалим, койте се намира на 17 км (колелото с лъвовете до Damascus Gate). Нещо, което силно ме впечатли е, че ако се разхождаш по маршрута на автобуса Рамалла – Йерусалим (автобус 218) е достатъчно само да махнеш с ръка и шофьорът на автобуса задължително ще намери начин да спре. И така, какво да видим в Рамала.

Стара и нова Рамала

Рамала не е официалната столица на Палестина (това е Източен Ерусалим), а „само“ административен център. Рамала (Ramallah)  и Бире (Al Bireh) са две бивши села, понастоящем градове, които в резулт на разрастването си са се слели в едно. Всеки от тях е отделна административна единица със свое кметство и бюджет. На гърба на сградата на общината на Рамала има голяма ниша, която за различните празници се украсява, като в случая е във връзка с коледните празници, а през другото време се използва за различни обществени изяви.

Ако се опитваш да разбереш къде свършва Рамала и къде започва Ал Бире нямаш никакви шансове да го видиш – просто е едно цяло. Въпреки, че приятелката ми Мариана няколко пъти ми обясни и показа къде всъшност това се случва така и не успях да го запомня и разбрах, че съм минала в другата община, когато видях общинската сграда. Другото, което ми направи впечатление е, че липсата на вода не служи за извинение да се занемарява благоустрояването.

Когато си говорим за това какво да видим в Рамала, задължително трябва да се посети мавзолея на Ясер Арафат – емблематична фигура за палестинците, както и музея на Махмуд Дервиш – много известен палестински поет – и Дар Захран. Това е входът за мавзолея на Ясер Арафат и както се предполага, първо минаваш проверка.

Сградата е специално построена за целта и се вижда ясно уважението към личността на Ясер Арафат и модерното оформяне на експозицията на няколко нива. Дворното пространство също е планирано и изпълнено с вкус и премереност.

Експозицията на мавзолея е разположена на няколко нива и представя част от историята на Палестина с автентични снимки и видеозаписи, а също и как е протичало ежедневието на Ясер Арафат. Много любезни служители те посрещат и имаш избор – видеогид или беседа от екскурзовода, но дори да си избереш аудио гид, винаги служителите продължават да те обгрижват, да обясняват на местата, които изискват тяхното участие, а също и да те насочват в правилната последователност по нивата на мавзолея.

Мястото, където е работил Ясер Арафат

Няма да показвам снимки и от останалите помешения, но аз определено бях впечатлена от мавзолея. Следващата спирка е музеят на Махмуд Дервиш – палестински поет, писател и журналист, получил множество награди за своето творчество, превеждан и издаван на много езици. Считан е за национален поет на Палестина. И отново сме свидетели, че когато искаш да отдадеш необходимото уважение, се прави както трябва.

Извинявам се, че на всяка снимка се появява и моята личност, но когато се наслаждавах на престоя и времето, прекарано с моите приятели, нямах прадстава, че ще се наложи да ги ползвам с тази цел. Пред музея има, както се очаква дворна част, която в студените месеци като януари може да се ползва да се разходиш и да се наснимаш навсякъде, нещо, което направихме и ние с моите приятели. Друго предназначение на това пространсто е място за провеждане на различни културни метоприятия през топлия сезон.

Последното, което бих предложила, когато избираме какво да видим в Рамала, е Дар Захран – стара традиционна каменна къща, типичен пример за  домовете в региона. За уредника Захран Джагхаб това е стара фамилна къща с над 200-годишна история, която той със собсвени средства е реставрирал и превърнал в атрактивно място, което всеки, интересуващ се от палестинската култура и традиции трябва да посети.

Дар Захран включва художествена и фотогалерия на Рамала от 1850 до 1979 г. Черно-бели снимки на момичета в традиционни облекла; градски живот и пейзажи; забележителности от отминали дни. Специално място е отделено и на автентични съдове и инструменти, намерени в къщата. На приземния етаж се организират изложби на съвременни палестински артисти и фотографи, което се вижда на най-горната снимка. За моя радост е отделено място и за магазин за сувенири, представящ богат избор от автентични палестински хранителни продукти, бродерии, керамика, книги и бижута.

Райка Иванова – главен уредник в Отдел „Природа“ на Регионалния исторически музей в Благоевград, професионален ботаник и природозащитник, любител-археолог, любител на народните танци и зумбата, идеен автор и изпълнител на множество тематични маршрути, експозиции и интерактивни занимания за посетителите на Югозападна България. Човек, когото с чест да наредиш сред своите Приятели.