Естествено, бях на път. В добра компания и чудесно настроение. Решихме да прекараме около-шестомайските почивни дни, посещавайки някои вече познати и някои нови местенца из България. Да си припомним и да се запознаем. Целта ни бяха Хисаря и Старосел. По пътя спряхме в Асеновата крепост, за която вече писах.  Разбира се, сбутахме се с други любители на българските културни паметници, с които си паркирахме едни други на главите. Ей го на вечния парадокс на туризЪма – борбата винаги е за повече туристи, пък после ох, че неприятно, не мога да снимам входа на крепостта от тоя народ.

Гледка от района на Хисаря и Старосел

Това е гледката от т.нар. Четиньова могила край село Старосел, за която твърдят, че била най-голямата от вида си, открита до момента – тоест най-големият царски култов комплекс с мавзолей от времето на траките. Обектът се нарича също хероон, което идва от древно-гръцки и значело обект на култа към някакъв герой. Очевидно героизмът е бил на почит в тракийското общество. Гробницата е датирана към 4ти век преди новата ера и доколкото зная, се смята за много важна от историците. Като обикновен посетител, аз мога да кажа, че обектът Е впечатляващ, но очевидно не се смята за много важен от туристическите деятели. “Опакован” е оле-мале с нещо като къдрава ламарина, шперплат и найлони, а информацията е едва ли не написана на ръка на подръчни кадастрони. Как ми се иска някой да ми напише коментар под статията и да каже, ходих скоро, нещата са се променили. Не съм снимала входа, сърцето ме болеше, ето малко кадри от вътрешността:

Недалеч от Четиньова могила се намира и могилата Хоризонт, също гробница на известен цар-герой от 5ти-4ти век преди новата ера, и единствената с колонада в тракийските земи – или поне според досегашните открития. Изследователите твърдят, че целият този район в древността е представлявал много важен религиозен комплекс. Този факт за съжаление, както на безброй други места по света, не е попречил на не-религиозни вандали да изтарашат гробницата, и то още в древността. Този обект, за разлика от предния, поне беше “опакован” в нещо като дървена хижа, та изглеждаше малко по-добре.

Могила Хоризонт, Старосел

Асоциацията ни за района на Хисаря и Старосел обичайно е свързана с история. Обаче там има и чудесна природа за разходки. Така че на втория ден от нашето пътуване ние предприехме именно такава разходка, стартирайки доста над култовите могили. Ако трябва да съм честна, крайната ни цел беше пак историческа, тъй като се опитвахме да намерим така наречените Кози грамади – място на тракийска царска резиденция, оградено с крепостни стени, около век по-старо от обектите долу. Аз самата не стигнах до грамадите, оплези ми се езикът и завърших деня лежерно в минералния басейн. Затова и нямам снимки, предлагам ви малко природа вместо това –

Районът на Хисаря и Старосел

Последният ден от програмата “Хисаря и Старосел” посветихме на Хисаря, както му е ред. Обиколихме цялата крепостна стена на древния римски град Диоклецианопол, наречен на император Диоклециан. Топлите и лечебни минерални води са считани за огромно богатство от хилядолетия, така че не е изненадващо, че тук е имало живот още през 5то-4то хилядолетие преди новата ера. Римските стени са учудващо добре запазени, на места достигат височина 11 метра. Пространствата около и вътре в тях са зелени, чисти и подредени, както се вижда на снимката в начолото на статията; да му е драго на човек да се разходи. Вероятно това създава онзи истински курортен дух, който винаги съм усещала тук и почти никога по Черноморието, може би с изключение на Балчик и неговият Дворец, когато бях малка.

Историческият музей, Хисаря

Това е Историческият музей в Хисаря, малък, но с изключително любезен персонал, включващ няколко дружелюбни котки. И с музейно магазинче, което препоръчвам да не се пропуска. Сред музейните обекти са и римските терми, за които твърдят, че били сред малкото запазени на Балканския полуостров, в които са се извършвали лечебни процедури с минерална вода. За мен това беше първото посещение в Термите, или някак необяснимо съм ги пропускала предните пъти, или са отворени отскоро за посещения, не успях да намеря данни за това. Прекрасен обект, жалко, че не предлагат никаква интерпретация.

Римски терми, Хисаря

Последният обект, който посетихме, беше Римската гробница. Намира се малко извън основния исторически комплекс, който е обявен за археологически резерват. Информираха ни, че е единствената римска гробница с мозайки по нашите земи и е датирана към 4 век след новата ера. За мен по-интересно беше да наблюдавам за пореден път изключителната пластичност на римската империя, в която именно според много изследователи се крие имперският успех. Това е същият процес, в рамките на който в Египет изведнъж се появяват римски мумии, такива произведени по всички египетски правила, обаче отгоре изрисувани по римски тертип. Ето и тук имаме гробница досущ като тракийските, обаче с римска мозайчица вътре. Трудно се снима в гробницата със стар мобилен телефон, успяла съм да “хвана” само входа.

Римска гробница, Хисаря

Тъй като все пак беше Гергьовден по време на нашия воаяж из Хисаря и Старосел, а и днес пак е същият светъл празник, ми се иска да обърна внимание на нещо различно от поредните новини за напредъка на пандемията. Свети Георги е сред най-обичаните български светци, вероятно и затова толкова много хора днес празнуват имен ден. Ивановците около мен вероятно ще отбележат, че не разбират защо Гергьовден е национален празник и неработен ден, а Ивановден – не. И аз не разбирам, но обичам Герьовден, защото някак го свързвам с разгара на пролетта. И, разбира се, с много вкусно похапване, с което в Хисаря също не ни разочароваха –

Така хранят по Хисаря и Старосел