При представянето на предишната серия азбучни дестинации с буквата А (а именно групата „разни“), обещах, че следващият път ще отделя специално място на някои интересни места за посещение с А в Йордания. Какво да правя, имам си специално място в сърцето за нея. Предполагам, че като куп други приключенци съм започнала пътуването си към Петра още от третата част на „Индиана Джоунс“, само че тогава смятах, че никога няма да я видя на живо. Е, вени, види, както се казва по римски, но Йордания се оказа още толкова много освен Петра. Да започнем едно по едно…
1. АМАН
Няма как да не започнем със столицата. Огромен човешки мравуняк в бяло, преливащ плътно по хълмовете. Много от сградите имаха един такъв специфичен вид, като да не можеш да разбереш дали не са достроени, или вече се разпадат. Главният привлекателен център за посещение е т.нар. Цитадела на Аман или единият от гореспоменатите хълмове, на който са живели цивилизация след цивилизация, и има следи от почти всички. Е, ако не на терена, то вътре в малкия музей, който за мен е безценна перла, съдържаща невиждани на друго място находки.
Римските колони по Цитаделата не могат да се сбъркат, затова пък малкото останало от Умаядския дворец от началото на 8ми век напомня, че същите тези Умаяди са авторите на прочутата Алхамбра в Гранада, Испания. Това можете да видите на долната снимка, а от снимката в началото на публикацията можете да придобиете представа за другия притегателен център за посетителите на Аман – римският амфитеатър. Нямам никакво намерение да споделям как слязох оттам.
2. АДЖЛУН
Средновековна крепост от 12ти век в северозападната част на Йордания. Твърди се, че отдолу е имало византийски манастир, което ще да е вярно, понеже на по-долните нива вътре видяхме съвсем византийски изглеждащи мозайки. За мен както винаги очарователен беше лабиринтът от помещения, изскачащи на разни нива и стълбите нагоре-надолу. От крепостта има изглед във всички посоки към най-зеления ъгъл на страната. Ето го този изглед на горната снимка, запомнете го преди да тръгнем към следващите обекти в пустинята.
Още нещо искам да ви покажа от Аджлунската крепост. Забележете на следващата снимка издълбаният в камъните вертикален улей на стената вдясно от стълбите. Това е част от водоснабдителната система на крепостта. В земя, където водата е оскъдна, се събира всяка капка. Та стените на Аджлун са били нашарени с такива улеи, които да отвеждат дъждовната вода в подземен резервоар и оттам после са я черпели чрез кладенци.
3. АЛ-АЗРАК
Намира се точно срещуположно на Аджлун, в източния „ръкав“ на Йордания, който се протяга между Сирия, Ирак и Саудитска Арабия. Причината за съществуването му са сладките извори на оазиса Азрак, единственият източник на вода в район от близо 12000 квадратни километра! Първо тук са живели набатейците, небезизвестните строители на Петра; както и в Петра, в някакъв момент са пристигнали римляните. Малко по-късно пък наоколо са се завъртели и Умаядите, и кой ли още не.
Крепостта Ал-Азрак е изградена изцяло от базалтови блокове, и имайте предвид, че именно базалтът е местният материал, който се намира в изобилие. Аз лично не съм познавач, но са ми казвали, че базалтът е много твърд и здрав, поради което се обработва трудно. Тук строителите явно са се справили, а дебелата каменна порта на главния вход на крепостта още си се върти в жлебовете както преди стотици години.
4. АМРА
Това, ако щете вярвайте, което днес се намира насред пустинята в източната част на Йордания и недалеч от Ал-Азрак, е било ловна хижа на халифа. Ако се питате какво, за бога, е ловил в прахта и камъняка, местният гид ще ви каже, че тогава цялото това място е било покрито с шумящи гори, сред тях са текли потоци и са подскачали всякакви четириноги изкушения за ловеца. Местоположението на хижата освен това е било избрано поради наличието на сладък подземен извор, който днес също липсва.
Обектът е включен в Списъка на ЮНЕСКО на Световното наследство не заради това, което липсва, а заради това, което все пак е останало. А това е вътрешната украса, съставена – според мен – от съвсем византийски стенописи. Ние посетихме Амра почти по здрач и вътре вече беше доста тъмно. Освен това стенописите не бяха в добро състояние, макар че група италиански реставратори работеше по тях. На всичко отгоре ми падна батерията на фотоапарата, та снимах с един стар телефон. Това обяснява недоброто състояние на следващата снимка, но се надявам да добиете представа.
5. АЛ-КХАРАНА
Ако някога сте си мислили за подходящ декор на Приказките от 1001 нощ, мога да ви предложа идеалния. Стърчи насред същата тази пустиня, в която е Амра. В момента е в нищото, но преди много години тук явно е минавал важен транспортен коридор, защото Ал-Кхарана е била хан, и то доста голям. И независимо, че вътре бяхме само ние и гълъбите, атмосферата беше такава, сякаш всеки момент отнякъде ще изникне дългобрад чичко с островърхи чехли и лъскава чалма и ще ни предложи чай. Невероятно усещане!
И понеже няколко пъти вече споменавам пустинята във връзка с моите любими места за посещение с А в Йордания, смятам, че е редно да отбележа, че не говоря за пясъчни дюни в стил Сахара. Тук става въпрос за безкрайни равнини, покрити с натрошен базалт, през които самотно тече магистралата на изток към Ирак. Обаче странното е, че успоредно на нея и съвсем малко встрани тече и един черен път, маркиран с най-странните километрични камъни, които съм виждала. Или това, или не знам какво са. Приемам предложения.
Оставете коментар