Уместно ли е?

Разказ за едно пътуване до Вила Адриана в Тиволи.

Чудих се известно време дали не е жестоко да продължаваме да пишем за пътешествия при положение, че сме затворени вкъщи. Че всички резервации, които сме направили поне за първата половина на годината, най-вероятно ще отпаднат, че и парите си няма да видим в някои случаи. Че никой още няма представа кога и как ще се възстановят „нормалните“ връзки, навици и възможности. И какво изобщо ще бъде „нормално“… От друга страна, моите и на други колеги-маниаци истории за пътувания са също така – поне се надяваме – забавно четиво. Нали ни съветват да четем повече, докато си седим вкъщи.

И така, реших днес да разкажа за едно любимо място в Италия. В Китай не съм била още, за мое съжаление, иначе и за там щях да разкажа. Ще ми се да видя тези места като източник на нещо красиво, а не само на ужасни новини. Дали е уместно – не зная, нека всеки преценява за себе си.

Вилата на Император Адриан, или Вила Адриана, както ще я срещнете в самите италиански източници, се намира недалеч от Рим и до нея никак не е трудно да се стигне с обществен транспорт. Добре е да се жертва малко от заслуженото сутрешно подремване и да се хване ранен автобус, защото терминът „вила“ в случая не съответства съвсем на нашите разбирания. Всъщност не съм сигурна, че съответства на чиито и да е други разбирания, освен тези на самия Адриан, който е бил екстравагантна и същевременно изключителна личност. Площта на Вила Адриана е около 1 квадратен километър!

Първото, което ви посреща, когато минете зад оградните стени, е ето тази умиротворяваща гледка на горната снимка. За да я постигне, на Адриан му се наложило да дострои крайно недостатъчния хълм, с който разполагал на място. По-долу ще покажа как. Следва да се има предвид, че идеята на езерцето по план не е била да посреща гостите, защото официалният вход е бил отдругаде. Идеята му е била да има къде преялите нотабили да си разходят обилния обяд съгласно римската традиция.

Непосредствено до езерцето се намира така наречената Зала на философите – място за дебати и поезия. Знаем, че когато видим такива много и то равномерни дупки по стените, значи там е имало украса, която през вековете е смъкната или опадала. Според различни източници украсата на този именно Адрианов проект е била просто главозамайваща, но днес от нея няма останало много.

Затова пък можем да добием представа за архитектурата, за която се твърди, че е била дело на самия Адриан. Оказва се, че човекът на всичкото отгоре бил талантлив и напредничав за времето си архитект, за което може да се съди и по друг негов проект – Пантеонът в Рим. Едно от напредничавите архитектурни решения във Вила Адриана са личните покои на императора, разположени на кръгло островче, заобиколено от кръгъл воден канал и оградено с кръгли стени.

Покрай тези скромни покои се стига до т.нар. Двор на библиотеките – обширно правоъгълно затревено пространство, по чийто периметър са разположени различни интересни сгради. Както показва името, някои от тези сгради са си били библиотеки. Обозначени са Гръцката и Латинската такива. За първата със сигурност можем да кажем, че е била на цели три етажа, тъй като все още се виждат; и втората не ще да е била по-малко внушителна.

От другата страна на Двора е т.нар. Хорарий или местният хостел. Представлява просторно дълго антре, от двете страни на което са наредени спалните помещения, а в дъното е храмът с ниши за статуите на съответните богове. Спалните са неголеми квадратни стаички за по трима човека, на едната стена е вратата, на другите три има ниши за по едно легло. Тук е нощувала стражата и са настанявали по-маловажните гости. Трябва да се отбележи, че подовите мозайки са запазени и макар че са монохромни (само в бяло и черно), както подобава на помещения за по-незначителните членове на обществото, всяка стая е различна, а също и антрето, и храмът.

От Двора на библиотеките може да се излезе на площада пред портата на Императорския дворец. По-интересното обаче се намира от другата страна на двореца, а именно т.нар. Златен двор. Входът към него почти може да се пропусне, защото отвън се вижда просто поредната арковидна порта. И вътре не е останало кой знае колко, но може да се добие представа за някогашното великолепие. Името на този двор идва от множеството златни статуи, които някога са украсявали всички сгради по периметъра. Предназначението на тези сгради не е много ясно, вероятно са пак някакви павилиони за почивка, за моя радост със запазени тук-там остатъци от сложните мраморни подови украси.

В самия Двор се виждат останките от планирането на алеи, цветни лехи и водни канали, а от вътрешната си страна входната порта ни показва защо е считана за друго от архитектурните чудеса на Вила Адриана. Сложното изграждане на купола със стенните ниши за боговете било нещо невиждано по онова време.

И като говорим за напредничави архитектурни решения, ето още едно от тях на долната снимка. Наименованието му вероятно е дадено от роднини на героя на Тери Пратчет, гениалният инженер и изобретател Леонард Куирмски, чийто гений рязко пресъхвал, когато трябвало да наименова гениалните си изобретения. Та, тази част от Вила Адриана носи находчивото име „Стаята с басейна“, без да е ясно кое за какво и как се е използвало.

Определено има басейн в средата, и то голям. Покрай целия басейн се забелязва ниска стена, надупчена от отвори – там минава закритият подземен портик (коридор), обграждащ конструкцията. Възможно е там някак да са палели огньове, за да топлят водата в басейна, обаче това е само предположение.

Във Вила Адриана има още много за гледане. Ще се огранича обаче да покажа най-известната гледка от нея, а именно Големият басейн. Той е бил обграден от аркада със статуи на богове и герои, от които са оцелели твърде малко. Стоящите край басейна между впрочем са реплики; оригиналите са прибрани в малкия музей отстрани. За мен този факт ни най-малко не намали очарованието на мястото, особено като стигнах и до конструкцията в другия му край, която включва VIP-банкетна заличка с изглед към водното огледало. По всичко съдя, че храната е била сервирана на плаващи по извитите канали подноси. И вероятно ядена на една кълка.

В началото на тази статия обещах да покажа как точно Адриан си е осигурил място за езерцето за след-обедни разходки. Споменах, че не си е играл на дребно, ами направо достроил наличния хълм, така че да разшири плоското простраство отгоре му. Понеже вече знаете колко е бил хитър, предполагам не допускате, че просто е насипал някаква си пръст. Не, той буквално е построил три етажна сграда, залепена за хълма, и е направил от помещенията общежитие на слугите. Нарича се „Стената на 100те стаи“ и вероятно е било доста мизерно място за живеене, въпреки поетичното име.

Последната снимка показва не само част от тези 100 стаи с езерото отгоре, но и как е изглеждал парадният вход към Вила Адриана. „Парадните“ гости очевидно не са били очаквани да пристигнат пеша, така че входът е практически малък хиподрум и паркинг за колесници. Чудесна гледка за натъпкания в тясното общежитие обслужващ персонал, не мислите ли?