Поводът за тази статия е Националният празник на България, 3ти март. Може да не сме толкова бомбастично настроени към него, колкото например американците към 4ти юли, обаче си е наш и си го харесваме. Този конкретен 3ти март се случи в придобития ми роден дом по сватовство, Благоевград. И по-точно в Регионалния исторически музей – Благоевград, където за всички посетители имаше безплатен Урок по родолюбие. Местното патриотично дружество с подходящото име „Традиция“ беше подготвило демонстрация на костюми и оръжия от времето на Руско-турската война. Самите те се бяха постарали изключително много с брандинга, от ботушите и униформите до шапките. Бяха ушили дори Самарското знаме, с което имах честта да се заснема, както е видно от горната снимка.
Урокът започна във фоайето на Музея, където ни разясниха отликите между различните видове ножове, саби, щикове и пушки. Честно казано, много безинтересна тема за мен, но всички момченца – и малките, и порасналите – бяха омагьосани. Забавлението продължи отвън на слънце, с демонстрация на ползването на различни огнестрелни оръжия. Заснела съм зареждането на пушка с „предно пълнене“, това означава през дулото. Признавам си, никога не съм си представяла, че най-тегавата работа в една късно-възрожденска битка може да бъде не висенето в калта, мръзненето и прочее военни несгоди, ами пълненето на пушката, докато другата армия има три пъти по-бързо зареждащи се оръжия. Ето, вижте сами, и имайте предвид, че изрязах половин-минутното ровене за миниатюрната капса, забутала се в неизвестен ъгъл на джоба на опълченеца:
Урокът беше последван от откриването на изложба с фотографии на национални носии от различни части на страната, а китни хубавици от акапелната певческа формация към благоевградското читалище ни поздравиха с няколко изпълнения. Изложбата тепърва ще гостува на Музея, всеки желаещ би могъл да я посети.
И докато сме все още в Регионалния исторически музей – Благоевград, да ви разкажа какво още може да се види тук. На долното ниво е раздел „Природа“, който представя биоразнообразието на Югозападна България. Пак там е и археологическата секция, която пък представя древното минало на същия този югозападен ъгъл на страната. Междуетажната площадка, освен с интересни минерали, ни изненадва с най-големите зъби, които съм виждала „на живо“. Разбира се, те не са човешки, а принадлежат на някакъв отдавна изчезнал обитател на планетата. На първия етаж са експозициите, посветени на националните освободителни борби, обаче за мен по-голям интерес представлява горният етаж, приютяващ Детския музеен кът, Стаята за увеличена реалност, етнографска изложба и изложба за историята на Благоевград.
Етнографската изложба, а и тази с историята на Благоевград може да ви се видят досущ като много други подобни в много други български музеи – носии върху манекени, от стените висят черги, а в ниски витрини са сложени коланчета, чорапи, пафти и други бижута. В ниското са наредени грънци. Обаче, както във всеки друг музей, номерът е да се загледаш в детайлите. Тогава откриваш всякакви интересни неща като например кукленски сервизчета с миниатюрни чашки и подносчета (за порасналите момиченца), шарени рисувани дървени кутии, в които може да се крие какво ли не, и ето едни такива удивителни патъчки, дето нямам представа как се ходи с тях.
Има и супер странна бебешка количка, в която не успяхме да разгадаем накъде се слага бебето, макар че се блещихме известно време заедно с други посетители, кътове с подредени мебели от гостната на някой богаташ, както и класна стая с олющени чинове и голямо преносимо сметало. Открихме, че в Благоевград е имало содено-лимонадена фабрика, както и керамична манифактура с традиционното българско име „Елвира“. Че от магазина за висша мода се е излизало направо в калта на главната улица, която е била непавирана като всички други улици в града по това време. Таблото с обяви и реклами от началото на 20ти век ни увери, че Сапунъ Петелъ пере най-добре и (явно много важно!) не разваля бельото. На мен лично най-ми хареса знамето на местния туристически съюз, разбира се зелено, с везания надпис „Чрезъ туризма за България“. Разбирали са го хората едно време туризма и това си е!
По всяко време сте дошли в Регионалния исторически музей – Благоевград. А ако си падате по музеи изобщо, можете да хвърлите едно око и на статията ми за Националния исторически музей.
Оставете коментар