Сега, тук ще стане въпрос за няколко най-впечатляващи за мен неща. Всъщност най-впечатляващото май е, че моя милост професионалният турист стигна за първи път (не, не се шегувам и да, малко се срамувам) до българския Национален исторически музей. Това след сума ти посещения на чужди Национални исторически музеи из разни чужди страни. Вътре беше пълно с впечатляващи неща, за някои от които знаех, но за други понятие си нямах. И след известно умуване кое най-впечатляващо нещо да бодна отпред на поста си за това посещение, като установих, че има сума ти неща, които най- ме впечатляват, реших да избера първото впечатлило ме нещо. Ето тази керамична съдинка горе на снимката е изработена и украсена, обърнете внимание изцяло на ръка, преди някъде между 8000 и 4000 години от (според уредничката в залата) прото-траки, за които не съм съвсем сигурна какво знаем. На мен ми се видя адски красива.
И като си говорим за траките, няма как да не се спомене ето това Панагюрско златно съкровище. Не защото е от злато, а защото от каквото и друго да беше, пак щеше да е ужасно красиво и много, ама много впечатляващо. За разлика от глинената ми съдинка от по-горе, то е „само“ на малко повече от 2000 години. Българският Национален исторически музей представя множество интересни артефакти от времето на траките и как тази уникална култура започва постепенно да се омесва с елинската и после с римската. Римско наследство сме гледали от Великия британски остров до Йордания и отвъд, обаче за мен поне, ето тази прекрасна грозотия беше откритие.
Туй било солница, която си има още две дружки в колекцията на музея, и според специалисти прави българския Национален исторически музей вторият в света след Британския, който притежава повече от една подобна. Особено ми харесва, че те са били част от комплекти за подправки, наричани в римския свят „пиператории“. Ама образно, а? Какво ни впечатлява с появата на славяните на Балканския полуостров? Мен лично – загубата на финес. След всичкото ювелирно майсторство в продължение на векове, изведнъж се връщаме на прото-тракийско ниво, че и по-долу. Нещата постепенно започват да се променят със създаването на Българската държава. Ако трябва да си избера едно впечатляващо нещо от експозицията за Първото българско царство, трябва да ви кажа, че това е изключителната настойчивост, с която хан Омуртаг е произвеждал колони с каменни надписи. Аз някакси от училищните години имах смътен спомен за ЕДИН Омуртагов надпис, от който произхожда крилатата фраза „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.“ Само в НИМ има поне още 6 колони, някои от които съдържат… инвентарни списъци на оръжие!
Ювелирните висоти на мен почнаха да ми се появяват пак някъде след 16ти век, като тук най-ме впечатли очакваната от женското ухо, глава, китка и прочие устойчивост на тежест. Не че мъжките украси за надути пауни не са от същия калибър, ама нали жената уж е същество нежно и крехко. Аз лично не се виждам как ще ги износвам тези обеци, без ушите ми да провиснат до земята:
И сега, смятам че е време да споделя и последното най-впечатляващо нещо в българския Национален исторически музей. А то е, че за огромно мое съжаление така и не се научихме да се отнасяме с музеите като с туристически атракционни центрове. С години вече не успявам да обясня на музейните работници, че музеят по своя замисъл е туристическа атракция, иначе нямаше да си излагаме ценните исторически находки в експозиции, ами щяхме да си ги чоплим на спокойствие в научни институти. Е, кажете ми, как тогава правим експозиция със заглавие „Старото злато: магия-символика“ и най-доброто, на което сме способни, е да подредим златни и сребърни гривни в редички в един стъклен сандък, и единственият етикет, сложен отстрани, да гласи: „Гривни. 17-18 век“ ????? Те ви малко гривни за всеобщо успокоение, пък за другото ще си говорим пак.
За сравнение предлагам арабски национален музей, в Обединените арабски емирства.
Оставете коментар