Сетих се, че никъде не съм разказвала за поредицата посещения в нашата чудесна западна съседка, която сега трябва да наричаме Северна Македония, с група добри приятели миналата година. Та, ето ви Дойран, или по-скоро Стар Дойран (понеже има и Нов), който всеки от нас свързва с чудното Дойранско езеро, граница между Северна Македония и Гърция. Има обаче хора, които напоследък свързват Дойран с ново-въведения специален жанр „трактор-туризъм“. Той е много интригуващ и в него се включвате, ако сте любител на по-новата история и искате да видите къде са се състояли някои от драматичните битки по южния фронт на Първата световна война, известни като Дойранска епопея. За целта човек трябва да се изкачи в хълмовете над града, а това може да бъде тежка задача, ако слънцето напича, ето така:

По хълмовете над Стар Дойран

Човекът вляво на снимката е живата и ходеща историческа енциклопедия за Дойран и района. Той може да разказва с часове за ония отминали събития, на които не е бил свидетел, обаче баща му е бил; а пък той самият като хлапе заедно с другите деца е тичал из хълмовете и е колекционирал куршуми и други оръжейни „трофеи“. Попитайте го за историята на църквата „Свети Илия“ от 1848 г. – полуразрушена, но все още красива, извисяваща се на малък хълм точно до основния път покрай езерото; ще чуете удивителни истории.

Църква "Свети Илия", Стар Дойран

Ако сте в настроение да пообиколите района край църквата, ще видите малкото манастирче „Света Магдалена“, Часовниковата кула и Старата турска баня. Само не го правете по жегите, че си иска катерене. Струва си и човек да наеме лодка по Дойранското езеро. Оттам гледките към Стария Дойран и същите тези исторически хълмове са още по-красиви. Да не говорим за самото езеро.

С лодка по езерото в слънчев ден - чудесно решение

Има нещо много важно, когато човек посещава Дойран и Дойранското езеро. А то е в никакъв случай да не пропуска да похапне риба. Край брега на езерото има множество малки ресторантчета с яка панорамна гледка и с неограничени възможности за преяждане. Тук на рибата й правят страшни неща – пържат, пекат, варят, душат и прочее. Местен специалитет е рибният гювеч, обаче трябва да сте с компания, за да го опитате, че за сам човек е сигурна смърт.

Не можеш да отидеш до Дойран и да не хапнеш риба

За финал ще спомена, че районът на Дойран и съседните общини са също така царство на смокините. Ако случайно попаднете във Валандово някъде към края на месец май, можете да уцелите и традиционния Фестивал на смокините, който ще ви изненада с някои невиждани артикули – освен традиционното сладко от смокини и тем подобни, можете да намерите лютиво сладко (много подходящо за пържоли!), пюре от тиква със сусам и едно особено домашно питие, наречено Куродръвка. Ако сега си мислите „А! Ама това не е ли…“ – да, именно това е! Консумирате на свой риск. И ако се чудите има ли живот след смъртта, в къщата на ъгъла под Часовниковата кула в Стар Дойран ви канят да влезете и да разберете сами…

Има ли живот след смъртта - влез и виж!