Дунавският Лимес някога е представлявал северната граница на Римската империя. С дължина 2400 километра, той е обхващал шест римски провинции през 2ри век сл.н.е. Границата е била сериозно укрепена срещу варварски досадници от всякакъв вид, чрез 13 легионерски крепости и 160 укрепления, разположени през 10 до 30 километра едно от друго. „Отсечката“ на територията на днешна България ми е сравнително позната, все пак 2 години живях на входа на Сексагинта Приста в Русе; виждала съм и други Лимес-ови съкровища, но сега искам да ви разкажа за Карнунтум.
Карнунтум е столицата на римската провинция Горна Панония и една от четирите легионерски крепости по австрийския Лимес, разположена днес на границата със Словакия. За времето си градът е достигнал сериозните цифри от 50000 жители и 10 кв.км територия. През 308 г. сл.н.е. тук се провежда ключов имперски форум за определяне на владетелите на Източната и Западната Римски империи – по един император (с титла Август) и по един заместник (наричан Цезар). Цезар на Западната империя става Константин Велики, и в резултат на този избор следващите години повеждат Християнството по пътя, превърнал го в една от най-разпространените религии в света. Находките показват устойчивия цъфтеж на града.
Това обаче не е причината да ви разказвам за Карнунтум. Причината е експерименталната археология. С нейна помощ стопаните на обекта са направили чудни реконструкции, отразяващи състоянието на града през 4ти век сл.н.е., малко преди да бъде опустошен от земетресение и окончателно зарязан век по-късно. Където е било възможно, са използвали старите материали от разкопките, а новите са добити, обработени и включени в строително-монтажните работи с помощта на инструменти, които са били в употреба преди 16 века. Дори плочките, тухлите и керемидите са изпечени в реконструирана римска пещ. Резултатът е удивителен.
Първият възстановен обект по Южната улица е Къщата на търговеца на зехтин. Богат човек, явно, все пак зехтинът, виното и рибеният сос гарум са били най-важните телесни течности на Римската империя. Показана е търговската част с амфорите, гърнетата и колесните превозни средства, както и бюрото на собственика. От жилищните помещения не е запазено много; затова пък виждаме как е изглеждала римската фулоника, или пералня. В домашния й вариант няма много басейни за плакнене, а само един, но добре, че не ни демонстрираха самия процес, защото тъканите не са се накисвали със сапун, а с урина.
Съседната къща е на Луциус Матицеус Клеменс и е първата възстановена постройка от древния Карнунтум. По размерите и находките може да се съди, че собственикът е принадлежал към горната средна класа, което означава, че вероятно също е бил търговец, предполага се на платове и текстил. Като по-малък съпътстващ бизнес археолозите са определили производството на керамика, за което съдят по двете малки пещи в предния двор на къщата откъм улицата – там, където обичайно се разполагат търговските и бизнес площи.
Къщата има вътрешен двор, към който прилежащи са кухня, дневна и търговска стая, а оттам може да се излезе към градината. В търговската стая домакините са изложили различни платове и мостри. В кухнята има готварска печка, но и пещ, чрез която се е захранвало подовото отопление на дневната. То впрочем е възстановено до пълна функционалност в момента. А самата дневна е оборудвана с типичните за онова време мебели – плетени кресла с малки дървени масички, малък домашен олтар и голяма лежанка. Съвсем удобна, пробвах я.
По пътя към другите реконструирани сгради минаваме през т.нар. Домус Кварта, в който виждаме най-голямата запазена (макар и частично) подова мозайка в Карнунтум. Жалко е, че толкова малко е останало; съдейки по всичко, мозайките ще да са били доста красиви. Експерименталните археолози са направили, каквото са могли с представянето на останките от къщата, но не са в състояние да кажат повече за евентуалните собственици, освен че явно са били заможни. Предполага се, че самото мозаечно помещение е било лятна трапезария или дневна, тъй като няма следи от отопление.
В комплекса по Северната улица на Карнунтум се намира най-луксозната постройка – т.нар. Вила Урбана – при това само частично възстановена. И тук няма данни за собственика, освен че е бил от най-богатата прослойка. За това се съди по много неща, но най-вече огромната банкетна зала със собствено подово отопление, висококачествени стенописи и куполна апсида в задната част. Околните помещения съдържат кабинет, частни стаи (може би за почивка от обилното ядене?) и кухня с глинена пещ. Показан е вътрешният двор със складираните дърва за пещите и бъчвата за събиране на дъждовна вода.
Аз лично най-много се зарадвах на възстановените терми или обществени бани. Хората не просто са показали пещите със складираните дърва, цялата отоплителна система (хипокаустът) е напълно функционален! И подовете, и водата в басейните са затоплени. Централно място в термите заема т.нар. базилика термарум, или залата за отдих и разговори. С всичките му лежанки, кресла, шкафчета за обувки и дрехи, изход към залата за физически упражнения и полуетаж с масажни кушетки. Разбира се, и съответната украса.
В съседство със залата са разположени традиционните за всяка римска баня фригидариум – студената стая с неотопляем басейн, тепидариум – топлата стая с температура 25-30 градуса, и калдариум – най-горещото помещение с температура около 35 градуса и топъл басейн. И мога да ви кажа, че в калдариума не се стоеше. Нито в судаториума, който представлява римски еквивалент на сухата сауна. Трябва да се спомене и аподитериума, или съблекалнята, също снабдена с подово отопление, все пак температурите по северния Лимес не са били като по южния в провинция Африка.
В Карнунтум има още много за гледане и преживяване. Амфитеатърът и церемониалната порта, които са извън туристическия обект. Музеят, находящ се на километри, от другата страна на някогашния град. Кафенето, в което сервират „римска кухня“. Виртуалната реалност, която ще ви пренесе векове назад в миналото. Но най-вече възможността да пипнете с ръка оживялото римско наследство. Да седнете върху латрината, или римската тоалетна. Да застанете на тезгяха на термополиума (римското заведение за бързо хранене, на най-горната снимка). И да ви кажа, всички хранителни продукти там са истински, и то съвсем свежи. „Отличен“ за старанието, колеги!
Оставете коментар