На 21 юли 1893 г. корабът Фрам отплава на фантастично пътешествие от северно-норвежкото градче Вардьо. Негов капитан е една от най-колоритните личности на Европа от края на 19ти и началото на 20ти век – Фритьоф Нансен. Той е учен, изследовател, мореплавател и скиор, непоправима луда глава и носител на Нобеловата награда за мир. Съдбата му е свързана и с България, чрез въвеждането на т.нар. Нансенов паспорт, даващ право на бежанците да пътуват свободно. Г-н Нансен е и главен герой в музея Фрам в Осло.
Музеят разказва историята на полярните изследвания, със самият кораб Фрам в центъра на събитията (разбирай експозицията). Дори фактът, че плавателният съд е успял да се завърне в родната Норвегия, за да можем днес да му се дивим, се е струвал невъзможен на повечето замесени през далечната 1893-та. Фритьоф обаче планирал всичко много внимателно – освен продукти за здравословна диета, на борда имало библиотека с 600 тома, различни игри, полу-автоматичен орган с над 100 мелодии и дори истинско пиано.
Екипажът се състоял от 13 мъже, подбрани измежду хиляди кандидати, и 30 кучета. Целта била да се събират научни познания за тази неизследвана част от света, най-важното от които – дали наистина съществува северно океанско течение в посока изток-запад. Избраният от нашия капитан подход бил да плава на север-североизток докъдето му стигнат силите, след което да забие кораба в леда и да си поседи там година-две, за да види дали и накъде ще се премести. Речено-сторено; Фрам започнал дългия си леден дрифт на 22ри септември 1893 г.
На 14ти март 1895 г. Нансен и още един член на екипажа решили да тръгнат с шейни да търсят Северния полюс. Достигнали най-далечната си точка на 9ти април и били принудени да се върнат, но за зла беда се разминавали с кораба. Трудно е да се повярва, че историята все пак има щастлив край. Двамата търсачи на полюси прекарали зимата в грубо скована хижа в Земята на Франц Йосиф и на следващата пролет тръгнали да прекосяват Берингово море с каяци. По някакъв абсолютен късмет ги спасил британски кораб, така че днес да можем да видим каяците изложени в музея Фрам.
Нансен и другарят му се прибрали в Норвегия на 13ти август 1896 г., само седмица преди самия кораб Фрам, който междувременно е бил пренесен на запад от дрейфуващия лед. Следва втора експедиция с кораба, 1898-1902 г., този път с участието на повече учени. В този момент се е смятало, че Фрам е изживял дните си и дори се е обсъждало вече да го превърнат в музей. Тук на сцената се появил друг наш познайник, господин Роалд Амундсен, който имал съвсем други планове. Старата лодка била изтупана от праха и бил монтиран първи по рода си шведски 4-цилиндров дизелов мотор.
Новостите не свършвили дотук. Докато Амундсен готвел кораба за Северния полюс, постъпили съобщения, че други изследователи вече са стигнали до него. Затова след тръгването в пълна секретност през 1910 г., на командния състав била разкрита нова цел – Южният полюс. Ето как след световния рекорд по най-далечно плаване на север от 1895 г., Фрам поставил и рекорд по най-далечно плаване на юг. Норвежкият екип стъпил пръв на полюса, макар и чак в края на следващата година, а героичният кораб се прибрал у дома през 1914 г.
В музея са изложени само част от многобройните снимки от експедициите, както и част от събрания научен материал и лични вещи на изследователите. Изложен е и корабът Джоя, с който Амундсен провел своята първа полярна експедиция през 1903-1906 г. Селището Джоя Хейвън в Канада (в превод: Убежището на Джоя) е кръстено така именно от групата напористи норвежки мореплаватели. На кораба можете да се качите и дори да слезете в трюма, но не си и помисляйте за палубната тоалетна.
Последните експедиции, за които разказва музеят Фрам не са морски, а въздушни. Главен герой все още е господин Амундсен, вече задминал 50-тата си годишнина. През 1925 г. отлетял за Северния полюс с още петима изследователи, разпределени в два самолета – N24 и N25. Единият се повредил безвъзвратно, а на шестимата мъже им струвало почти 4 седмици да успеят да направят в леда писта за излитане на оцелелия, с който да се доберат до Свалбард. И видиш ли, късмет, наблизо минавал кораб, който ги качил за Норвегия. Съдбата май наистина обича смелите.
Музеят предлага много интерактивни преживявания за посетителите. Картина и звук от борда на кораба при плаване сред полярните води. Грохотът на корабния двигател. Образователни игри за разучаване имената на различните корабни платна или команди. С най-голям успех се ползват двата симулатора. Единият ви поставя на люлеещия се борд на Фрам, блъскани от леден мокър вятър, а другият – на крилото на N25 при първия полет, аварийното кацане, ремонта и повторното излитане. Определено си заслужават.
Още за Осло четете тук.
Оставете коментар