Валета е столицата на Малта, а Малта в моите очи се оказа едновременно много пленяващо и много плашещо място. Всичко, което видяхме в нея, ми хареса. От друга страна постоянно ме притесняваха размерите. Още с кацането на нашия препълнен български самолет измежду също толкова препълнени самолети откъде ли не. Това на остров, който от най-югоизточна до най-северозападна точка се изминава с кола за 53 минути до час. Олеле, казах си, къде ли смятат да ни поберат.
Ето ви тука само една от търговските улици на Валета. Самата столица е трудно отличима от околните селища. Мегалитният храм Тарксиен, например, който се намира на някакви си 6 километра от въпросната централна улица, не просто е в друго населено място (въпросното Тарксиен), ами между него и улицата лежат още селищата Паола, Марса, Флориана, а може и да са повече. На практика всички са се слели в общ урбанистичен център.
Празни пространства като площада на горната снимка са голямо изключение. Този специално е една от локациите на известните зърнохранилища – разбирайте ями, изкопани в земята от Малтийските рицари и покрити с кръгли каменни капаци. Но да карам поред. В Малта има няколко атракции, за които купуването на билети става само с дата и час. Най-трудно се „хваща“ Хипогеумът, който е единственият от праисторическите обекти, находящ се под земята. Вторият е турът Валета Ъндърграунд, или Подземна Валета.
Обиколката стартира от едно водохранилище, явно традицията да се складира какво ли не под земята е сериозна. Оттам преминава през тунели, прокопани още през Късното средновековие, но разширени през Втората световна война с участието на цялото население. 16000 тона бомби са били сипнати връз този мъничък остров за кратко време, та хората са е наложило да се крият под земята, понякога със седмици. Дори не мога да си представя каква мизерия е това, а те все пак са се опитвали да внесат някаква естетика.
Обратно на повърхността, денят ни продължи с по малко от всичко. Островът може да е малък, но предлага разнообразие; това важи и за Валета. Включихме малко музеи в лицето на Националния археологически музей на Малта, за който ще разкажа друг път. Задължително беше да обхванем и малко църкви и катедрали, което и направихме, но не им запомних имената. Всички бяха много красиви и своеобразно интересни.
Пътьом покрихме и малко градини, които се ползват с голямо уважение предвид ограниченото островно пространство и суровата природа. Ха, ще кажете, каква ти сурова природа, нали туй е Средиземноморието! Обаче ядец, тук офертата е бедна почва, никакви източници на вода и почти постоянни ветрове. Даже когато Рицарите на Свети Йоан навремето за първи път дошли на острова, никак не им се оставало. Обаче останали и даже произвели ей такива неща:
Това е вътрешният двор на Двореца на Гранд мастъра на Ордена, който по принцип е затворен за реновиране, но точно по Коледно-Новогодишните празници бяха отворили части от него. Така успяхме да включим и малко Малтийско-рицарска програма във Валета. Оръжейната на Рицарите е изумителна дори за момиченца, които по принцип не се интересуват от брони, шлемове и ножарски произведения. Човек може да си прекара много време само в тази единствена зала.
Разбира се, лъскавината продължава в останалата част на Двореца, където стените на коридорите са тапицирани с портрети на важни Малтийци, подовете са покрити с разноцветни мрамори с емблемите на Рицарите, а таваните са толкова пъстри, че човек се чуди накъде да гледа. Украсата включваше също изправени рицарски доспехи, а специално за сезона – и искряща коледна елха. Кабинета на Гранд Мастъра и рицарската трапезария даже няма да ги коментирам.
Докато излезем от Двореца, вече се беше стъмнило и Валета беше грейнала в празнични светлини. Не мога да кажа как е през останалата част от годината, но по това време беше почти вълшебно. Над улиците се рееха ангелчета и звезди. Селфи-спотове с Коледни сцени и герои от приказките примамваха деца и родители. Празничните базари разпръскваха упоителни аромати. Фонтаните грееха в разноцветни багри, и дори катедралите не правеха изключение. Чудесен Коледен дух!
Оставете коментар