Намира се в подножието на планината Арарат, увенчана с едноименния най-висок връх в днешната територия на Турция, в североизточната провинция Аръ. Тук с името Аръ наричат и самата планина, и двата върха – Малък Арарат (3896 м) и Голям Арарат (5137 м). Последният доминира пейзажа край град Доубеязит, където ще намерим двореца на Исак паша. Тъй като на латиница се изписва като Ishak Pasha, често можете да го чуете и като „Исхак паша“, и дори като „Ишак паша“.

Двореца на Исак паша отдалеч

Местните разказват, че до сравнително неотдавна замъкът е бил оставен да се руши, радвайки се на пълно невнимание от страна на съответните органи. Мащабна реставрация е проведена преди 10ина години и днес това е основна спирка по туристическите маршрути в Североизточна Турция. Посещението на средновековната арменска столица Ани и двореца на Исак паша са в програмата на всеки, пътуващ от Трабзон на Черно море към езерото Ван и едноименния град.

Портата да двореца на Исак паша

За годината на изграждане на двореца се съди по надпис на портала към харема – 1784. Мерките му са впечатляващи – 7600 кв.м. – но това са просто цифри, докато човек не се озове на място и не се залута из неговите официално преброени 360 отделни помещения. От парадния вход (на горната снимка) се влиза в първия вътрешен двор. Около него са разположени помещенията за стражите, конете и каруците, както и задължителния крепостен затвор. Повечето посетители предпочитат да се снимат с каменната чешма.

Първи вътрешен двор с традиционната чешма

По-впечатлящо е, че тук се намира и котелното помещение на двореца на Исак паша, а това е впечатляващо, защото историците твърдят, че тази е първата сграда в Анадола с централно отопление. Вътре в самия комплекс и в стените и подовете на помещенията могат да се видят тръбите и отворите, по които се е пренасял топлият въздух, изпълняващ функцията на парно. Като се има предвид, че се намираме на към 2000 метра надморска височина, това си е предимство.

Част от първата в Анадола централна отоплителна система

Между първия и втория дворове се намира входът към помещенията на слугите и складовете. С оглед на неравния планински терен замъкът е бил построен върху обширна изравнителна тераса. В тази основа са вместени въпросните складове. А и се е улеснила защитата на двореца, който е станал достъпен само от една страна, тази на главния вход. В наши дни „покривите“ на тези помещения масово липсват, така че се е наложило да се импровизира с реставрацията.Складовите помещения на двореца на Исак паша

Във втория двор започват едни красоти с каменни филиграни в пясъчен цвят, от които на хора като вашата Маня им се разтреперват тунгите. Ако не сте чели Тери Пратчет и не знаете какво е „тунги“, приемете, че ми се разтреперва всичко. Обожавам каменни филиграни, а на изток много им се удават. В двореца на Исак Паша не са толкова много, колкото да речем в Алхамбра, Гранада, но са напълно достатъчни за едно добро треперене.

Във втория вътрешен двор

От втория двор се влиза в жилищните помещения, както и в церемониално-приемната част. Мебели не са останали, затова пък гледката от прозорците към Арарат е фантастична. Комплексът има няколко хамама, тоалетни, вътрешна тераса с градина и малък басейн, и разбира се кухня. Кухнята е с впечатляващи размери, с височина два етажа, опушен арковиден таван, множество стенни ниши и голяма пещ. Каменни филигранни стели молят Господ да благослови храната и водата в тази кухня.

Кухнята на двореца на Исак паша

По официални поводи семейството се е събирало в Церемониалната зала в сърцето на харема. Какви точно са били поводите днес е трудно да се определи, по същия начин, по който е трудно да си представим как е изглеждала залата със съответните мебели и дори таван. До нас са достигнали изписаните в камък стихотворения в арките на стените, възхваляващи пашата и статута му на любимец на Аллах.

Церемониалната зала на Харема

Навремето, казват, около двореца на Исак паша се е простирало цяло селище. Днес склоновете са голи и пусти и само тук-таме се мяркат основи на зидове. Останала е и Старата джамия, намираща се в подножието на още по-древна крепост. Последната си няма име, знае се само, че е остатък от една отдавна изгубена цивилизация, която е владяла тези земи през Желязната епоха – Урарту. От крепостта са останали само зидове, а съкровищата на Урарту могат да се видят в Музея на Анадолските цивилизации в Анкара.

Панорамата от двореца на Исак паша