Амстердам през лятото

Амстердам не е нито първият, нито последният космополитен град, който можете да посетите в Европа. Тук си имаме много от тях. Градове, събрали в себе си всякакви езици, цветове, облекла, аромати и въобще по много от всичко. Аз самата попаднах на това за първи път в Лондон, преди много години. Обаче Лондон е, да ме прощават всички добри британци, някак напрегнат. За разлика от Амсердам, който бих определила най-лесно като лежерен.

Усеща се навсякъде – докато си ходите по улиците, присядате покрай каналите или се мотаете в парка. Предполагам някои биха казали, че се дължи на големите количества изпушени или изядени в кексчета специални субстанции. Мога да потвърдя, че особено привечер градът започва да ухае по един много особен начин. Но също така мога да ви уверя, че съвсем не са необходими специални субстанции, за да попиете тази отпусната атмосфера и да се чувствате просто добре.

Не зная дали Амстердам е такъв само през лятото. Предполагам – не, макар че времето вероятно помага. Градът предлага безброй места за посещение и неща за правене. Включително по няколко фестивални предложения всеки ден, с увеличаване на концентрацията през уикендите. Разнообразен калибър от музеи и галерии – от тежката артилерия на Ван Гог или Рембранд до съвременни преживявания в увеличена реалност. Внушителни църкви и помпозни ренесансови къщи на каналите. Кралският дворец.

Но понеже е лято, нека се фокусираме навън. Първото нещо, което прави всеки гост на града, е да се разходи с лодка по каналите. Предлагат се всякакви опции, и то буквално на всеки ъгъл. Закрити лодки, открити лодки, семейни лодки, лодки за групи. Лодка плюс бира. Лодка с аудио-гид. Лодка за един час, лодка за вечерно парти. Много приятен и сравнително по-прохладен начин да разгледате архитектурата и да помахате на хората, насядали с крака над водата да похапнат сандвич, да изпият една бира или просто да се отпуснат.

В Музея на каналите на Амстердам ще ви разкажат, че даже до края на миналия век, водните коридори са служели и за канализационна система. Ще ви обяснят какви грижи се полагат за водата днес. Как се пречиства и качеството й се наблюдава постоянно. Как се дрегират леглата на каналите, за да не се задръстват от наноси и най-вече да се извадят огромните количества потънали велосипеди. Как хората вече могат да се къпят в тази вода. Ако сте особено смели, може да пробвате и вие.

И понеже преди стана дума за похапване, задължително трябва да опитате колкото се може повече от разнообразните предложения на Амстердам. Разбира се, можете да отскочите до българския магазин, да купите кори, кисело мляко и бяло сирене и да си врътнете една баница в квартирката. Можете и да се награбите с непознати вкусотии от суринамската лавка за бърза храна, в количества, които очевидно са твърде много за един човек. А можете и да седнете в някое от малките ресторантчета за суши и да преядете с пържен сладолед темпура.

В крайна сметка, най-доброто, което можете да направите, е да оставите градът да ви изненада. Амстердам е много изобретателен в тази посока. Може ненадейно да ви предложи странна табелка с различно изписан номер на къщата, или деликатен цветен барелеф на стената на първия етаж, указващ професията на оригиналния собственик чрез образа на щастливи хора с халби бира в ръка. Може да откриете цяла домашна арт-инсталация на тротоара с много цветя и всичко, което авторът е успял да намери по тротоарите наоколо.

Изненадата може да дойде от по-подробното вглеждане в каналите и всичко по и около тях. Ще забележите велосипед, очевидно тръгнал да прави компания на събратята си по дъното, но за момента само висящ над канала, понеже се е закачил за съседните колелета. Ще забележите красотата в детайлите по някои от мостовете. Ще откриете дами по бикини, правещи слънчеви бани на лодката си, съвсем необезпокоени от преминаващите тълпи. Ще откриете и че някои от лодките всъщност са плаващи домове.

Аз ще завърша с една от моите изненади. Не зная дали познавате Дъглас Адамс и неговият „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Култова класика. Та, може би си спомняте кое е най-важното нещо, което един стопаджия трябва да носи със себе си? Не е личната карта или портмонето, макар че второто доста помага. Най-важното нещо е хавлията. Е, какво ще кажете?