За ИСТИНСКИТЕ Бани на Каракала

Миналата седмица приписах един архитектурен шедьовър на погрешния римски император и затова сега съм длъжна да се поправя. Каракала, който си е властвал екстравагантно в началото на 3ти век сл.н.е., тука няма лъжа, няма измама, наистина е построил огромен СПА-комплекс за 3000 човека, само че не в центъра на Рим, а малко по-на юг по трасето на древната „магистрала“, свързвала столицата с „токчето на апенинския ботуш“ при изключително важното пристанище на днешния Бриндизи. Намирам го и като Бриндизиум, и като Брундизиум, та не съм сигурна кое е точното наименование. Магистралата се наричала Виа Апия Антика и по цялото й протежение се редуват гробници, вили, храмове и какво ли още не. Тръгвала е от центъра на града, но аз предлагам да я „хванете“ от Баните на Каракала нататък, особено ако сте отделили само един ден за нея, както направихме ние. Ще се повторя, но в Рим времето никога не стига.

Баните на Каракала или по-скоро каквото е останало от тях, и днес е монументално. За пример давам горния изглед от басейна (наречен нататио) и каквото е запазено от ограждащите го три-етажни стени с ниши за статуи. Аз лично не успях да хвана целия комплекс на снимка. Запазени са и почти цели помещения от околните съблекални, масажни стаи и други, чието предназначение не знаем; в двата края има огромни вътрешни дворове, които са били обградени с двуетажни сгради. Поне едната е била школа по борба (не разбрах за втората), като долу е бил тепихът, а горе – разни обслужващи помещения. Запазени са, за моя радост, и доста мозайки – включително многоцветни или полихромни, което е истинска рядкост в помещения, предназначени за простолюдието. Но пък вече уточнихме, че Каракала си е бил майстор на екстравагантността.

От сравнително скоро вече пускат да се влезе и в подземията, където могат да се видят пещите, горяли под басейните и топлели водата. Градината, която се е намирала в центъра на комплекса си е още тук и ако човек разполагаше с малко повече време, каквото вече се разбрахме, че няма в Рим, посядването сред зеленината би било истински приятно. По краищата на градината е имало още школи, библиотека и разни други важни сгради, но от тях не е запазено много. От Баните на Каракала можете да тръгнете на юг-югоизток по древната Виа Апия Антика. Ако решите да походите, както направихме ние, препоръчвам да го направите в дните, когато движението с автомобили е спряно – както НЕ направихме ние. Улицата е тясна и почти няма тротоари, въпреки че именно римляните са измислили тротоарите –

Всъщност Виа Апиа не изглежда така по цялото си протежение, избрах тази снимка за по-драматичен ефект. От Баните на Каракала стигате до Портата на Аврелиан, която се намира в Стената на Аврелиан от края на 3ти век сл.н.е. и е поредното изумително римско хрумване. На въпросния император Аврелиан му се видяло, че твърде много нахалстват там някакви си готи, и затова решил да построи защитна стена около центъра на града си. Дотук нищо ново, докато не откриете какво е разбирал императорът под „центъра на Рим“. Неговата цитаделка е с размер близо 14 квадратни километра! На това му викам аз широк център. В някакъв ренесансов момент поредният папа е решил да обнови стената, добавил е по-внушителна порта до тази на Аврелиан и я е кръстил Сан Себастиан, както се нарича и днес.

То даже не е порта, както се вижда, ами цяла няколко-етажна сграда с кули и прочее върху прохода, през който минава Виа Апия. Неотдавна сградата е обновена и вътре има музейче, при това беше безплатно когато ходихме ние. Аз пък бях по-щастлива, че са отворили достъп и до части от старата стена на Аврелиан и човек може да се разходи вътре в нея.

Ако продължите още нататък по Виа Апия Антика, ще откриете, че една част от нея е превърната в пешеходна и колоездачна алея, по която вече наистина няма автомобили. Аз лично се насладих на разходката, макар че не я препоръчвам в горещо време, няма много сянка. НО, точно в този участък са разположени цели две от шестте отворени за посещения катакомби на Рим. А това е нещо, което трябва да се види. Не мога да сравня усещането с нищо друго, макар че може би просто още не съм пътувала достатъчно. Поради липса на време (отново), трябваше да си изберем само едните катакомби, и избрахме тези на Сан Калистус или Каликстус, някак не разбрах точното име. За съжаление, вътре не разрешават да се снима, затова мога да предложа само сканираните картички, които си купих отвън:

Лявата снимка показва един от коридорите с гробни ниши в стените, които са като подземен лабиринт. Нашият водач твърдеше, че забраната за снимане в катакомбите е колкото от уважение към мъртвите, толкова и защото постоянно разни запалянковци изоставали от групите, за да снимат и се залутвали из лабиринта. Полюбопитствахме как точно са ставали погребенията тук долу, все пак нишите са доста нагъсто; според водача телата се полагали в нишата, посипвали се с негасена вар и отворът се зазидвал, за да се изолират миризмите. Дясната снимка показва, че дори и на това място някои са били по-важни от останалите – имало и семейни гробници, даже украсени със стенописи. Катакомбите на Сан Калистус се простират на четири етажа под земята и в тях са погребани около половин милион християни и евреи.

По Виа Апия Антика има още много за гледане, стига да не ви свърши времето, защото нас например отказаха да ни пуснат във Вилата на Максенций, че имало само един час до затваряне. Та се поблещихме през оградата и колкото видяхме – толкова. Със сигурност ще минете покрай ето тази бивша гробница на Сесилия Метела, която се оказа съпруга на сина на Марк Крас, който пък е бил част от Първия триумвират, управлявал Рим преди да стане империя, заедно с Цезар и Помпей. С какво обаче тази съпруга е заслужила такава величествена гробница, нямаше кой да ни каже. В едни по-средновековни времена, гробницата станала кула на пристроена към нея крепост на фамилията Каетани. Според Гугъл, фамилията е известна най-вече с осигуряването на цели двама папи и повече от 10 кардинали за римската история. Преди да се качите на автобус обратно за центъра, ще видите и останките от църквата „Свети Никола“, която незнайно защо си е била построена без покрив от самото начало. Още една от очарователните причудливости на този Вечен град.