Сала е името на неголям град в средна Швеция, близо до Вестерос, който тук е съвсем реален административен център, каквото и да си мислят феновете на „Игра на тронове“. Популярността на Сала е свързана със среброто, и по-специално със сребърната мина, която през 15ти век вече се е експлоатирала усърдно, не знаем точно откога. Знаем, че 1/3 от богатството на най-прочутия шведски крал Густав Васа е дошло оттук. В момента е много приятен музеен комплекс, на който отдавна му се канех, но успях да докопам едва наскоро.
Сърцето на комплекса, разбира се, е сребърната мина, в която вече няма сребро. Ако имаше, вероятно нямаше да е музей. Най-старата й част е недостъпна, защото копачите били алчни, но пък не много умни или поне незапознати с физическите закони, и тя взела, че им се срутила на главите. На моя коментар, че обичайно страдат главите на бедните, докато богатите наблюдават, ми беше отговорено, че Ааа, не, миньорите всъщност били сред богатите членове на обществото, плащало им се щедро и това си било престиж. Запазвам си правото да се съмнявам.
Понеже среброто много ги блазнело, внесли инженери от Германия, които да им проектират нова мина, по възможност не-срутваема. На горната схема виждате вляво старата затрупана част и вдясно новите отвесни шахти с напречни галерии. В белия правоъгълник е малкият участък, отворен днес за посетители. Достъпът се осъществява чрез система от стълбища, свалящи госта до ниво -60 (метра), след което уви, той трябва да си се качи обратно. Затова още на входа предупреждават – ако няма да можете да изкачите 60 метра стълби, хич и не слизайте.
Сребро, както се разбрахме, в мината вече няма. Освен господин кралят Васа, ковчежетата са си напълнили още редица кралски особи. Бях удивена, че среброто от Сала се считало за особено ценно, тъй като било цял 1% от изкопаната руда! Обичайно бивало доста по-малко. Придружаващите метали като олово и цинк също не отишли нахалост, тъй като дошли години, в които мунициите във военна Европа се търсели стабилно. Прокопали се още шахти и още галерии, още по-надълбоко. До балрога не стигнали, но може просто да са спрели навреме, кой знае.
В един момент към края на войните решили да се върнат във вече изкопаните зали и да повзривят стените, да не би да са пропуснали някой и друг процент сребро. Долната снимка е от Голямата зала и на нея виждате част от отворите за изнасяне на рудата (горните стрелки). Белите петна по тавана са от взривовете, а стрелката долу вдясно показва срутването, което предизвикали. За да си представите точно колко голяма е Голямата зала, камъкът, към който сочи стрелката, е с размера на 9-местен микробус. Повече сребро така и не намерили.
Подобно на съседната медна мина Фалу, и Сала е пълна с интересни истории. За Дамата от мината, която властва под земята и затова трябва да почукате три пъти на стената при влизане, за да може тя да знае, че сте долу и да ви пази. За духовете в тъмното. Както и за минните „асансьори“, които представляват големи дървени кофи, спускани с въжета. Във Фалу ни разказаха, че миньорите се возели, яхнали ръба на кофата, един крак вътре, един отвън. Тук пък стърчали стъпили на ръба със специални дървени налъми, изрязани по формата на въпросния ръб за стабилност.
„Асаньорите“ са монтирани в минните шахти, които в някои случаи са комбинирани с помпите за изваждане на подпочвените води. Някои от шахтите на мината Сала са направени по-гиздави като тази на най-горната снимка, която се води Шахтата на кралицата. В случая кралицата е Кристина Васа (че коя друга), наследница на първия крал Густав през 17ти век, една от най-ерудираните и обичани кралски особи в историята на страната. Други шахти са много по-скромни и изглеждат ето по този начин, просто като едни възголеми бараки.
Тази шахта специално е комбинирана с помпа. Нивата на подпочвените води в Сала естествено са се променяли през различните исторически периоди, но още от самото начало се е налагало да бъдат изпомпвани, за да може да се стига до рудата. Днес също изпомпват, за да можем ние да посетим този интересен обект в напразен копнеж да зърнем сребро. Помпите са технологично обновени, но вътре е запазена и част от стария инвентар, която е любопитна. Като например дървените тръби, които ще видите вдясно на долната снимка.
Туристическият комплекс „Мина Сала“ включва и други обекти, допълнителни преработващи фабрики, дъскорезници и тем подобни, както и запазени къщи на хора, свързани с мината. Част от къщите са на обикновени миньори и можем да ги разпознаем по малките стаи, простия дъсчен креват и факта, че прането ти виси над главата. В полза на теорията, че местните миньори всъщност не живеели зле говори изящното украсено шкафче до кревата, както и китарата върху люлеещия се стол в дъното.
Трябва все пак да отбележим, че тази стая няма много общо с посестримата си в другата къща, очевидно принадлежаща на още по-добре живеещи люде. Прави впечатление, че и размерът е по-различен, и прозорците, завесите, лампата, масата и столовете. Дори камината, насъщен отоплителен уред, не е съвсем идентична. Беше ми особено забавно да открия предшественика на микровълновата печка под формата на каминна ниша с вратички, в която човек може бързичко да си притопли храната.
Пътешествията ни из Швеция продължават. Очаквайте скоро!
Оставете коментар