Започнах разказа си за нашето пътуване из централна южна Турция с милионния град Адана. Оттам продължихме към друг милионен град – Газиантеп, съвсем в разрез с моята неприязън към големите струпвания на човешки маси. Междувременно отделихме един ден за някои интригуващи, но непопулярни местенца по пътя. Град Козан, например, с население само 80000, явно се счита за толкова безинтересен, че българската Уикипедия изобщо не го открива. Аз самата всъщност не мога нищо повече да ви разкажа за него, понеже и ние отидохме дотам за едната му крепост. Но пък каква крепост!
Започвате да я виждате кацнала на най-високото връхче наоколо още с приближаването към града. Осъзнавате мащабите й, когато стигнете под нея. Козан се е разпрострял наоколо и отгоре има чудесни гледки към него. Може би заради този факт местната община е превърнала хълма в добре уреден парк. Изкачвайки се по S-образните серпентини на добре поддържания път (между впрочем, не-поддържани пътища в Турция почти не успяхме да намерим), постоянно попадате на стълбички, парапети, погледни площадки, беседки, пейки с масички и всякаква друга паркова мебел.
В подножието на самата крепост има паркинг, малко кафене и впити в хълма тоалетни. Общинските стълбички продължават до портата на цитаделата, откъдето рязко ви оставят да се оправяте сами. Малко е изненадващо след цялата инфраструктурна обезпеченост до момента, особено предвид факта, че голямата част от крепостта е в руини и не изглежда стопаните да прилагат никакви укрепителни мерки. Но може това да е целенасочено решение в полза на усещането за автентичност. Дебелите крепостни стени. Арковидният вход към цитаделата. Съвременните графити.
Разликата в температурите извън арката и вътре в нея е драстична, особено в горещ и слънчев ден, какъвто без да искаме избрахме ние. Лесно е да ви се прииска да си останете там, понеже още нагоре по хълма сянката е оскъдна. Това ще бъде голяма грешка. В момента, в който се изкачите над портата, започвате да виждате много неща. Колко голяма е дори само цитаделата в двете посоки по билото. Колко голяма е била цялата крепост, съдейки по стените под вас, до момента скрити в гората. Каква гледка, най-после, се разкрива отгоре към Козан. Кара ви да забравите и за жегата, и за катеренето.
Из цитаделата няма информационни табели. Можете да се забавлявате на воля с измислянето на предположения какво е било това или онова. При всички случаи трябва много да внимавате къде стъпвате. Да не стъпите накриво, да не се подхлъзнете или навехнете глезен, е ясно. Да не изненедате неприятно някоя невинна пълзяща твар, също. Или пък тя да ви изненада. Но трябва особено да внимавате за едни такива невинни малки дупки, които подло се оказват отворите за проветрение по таваните на подземни стаи.
Забелязвате, предполагам, че до момента думица не съм казала за историята на крепостта на Козан. Това е защото на място думица няма да намерите. Информационните източници в Интернет твърдят, че не са чували за нея преди Византийския период, т.е. преди 5ти век след Новата ера. Аз силно се съмнявам, че тук не е имало твърдина и преди това предвид характерната местна география и навика на хората в исторически план да рециклират оставеното от предците. Това, което се вижда в момента, датира от така нареченото Арменско кралство Киликия от Късното Средновековие.
Погледът на горната снимка е откъм единия край на крепостта, точно когато сте изпъхтяли до най-високата точка в жегата и си мислите за хладилника на кафенето долу на входа. Тук ви сграбчва вечната дилема на пътешественика. Дали да се вслушате в здравия разум и пощипващата вече кожа по голите ръце и врат и да се задоволите с тази снимка, или да отърчите до крайчето ей там, за да погледнете какво се вижда от него. Е, всеки истински пътешественик знае отговора на този въпрос. Винаги си струва да се отиде до ръбчето.
Какво бих могла да ви кажа за финал на тази жежка разходка до крепостта на Козан? Може би „Станете рано, за да отидете по хладно“? Или „Въобще не ходете в жегата?“ Нищо подобно няма да ви кажа! Идете при всички положения. Сложете шапки, дълги ръкави и удобни обувки. Намажете се със слънцезащитен крем и си вземете вода. Докоснете древните камъни и послушайте как вятърът свири в тревите. И надникнете от всяко ръбче.
Оставете коментар